Много подробно и продължително може да се разглежда темата за занаятчийството в родината ни. Безброй са статиите по сайтовете, дискусиите по форумите и видеата в Интернет и по телевизиите за този или онзи занаят, кой и как го практикува.

Излишно е да се фокусираме върху един единствен от тях и да се опитвам да синтезирам обем от информация достатъчен за цяла книга, в една статия.

За това искам да насоча вниманието на уважаемия читател в друга насока.

Какво е занаятът и има ли място в днешния забързан и объркан свят ?

В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор-занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намаляват ролята на професионалните занаятчии.

Днес много от тези занаяти са изцяло изчезнали, а други са на път да изчезнат поради модернизацията на нашия бит. Познавате ли самарджия, даракчия, кафтанджия, мутафчия и т.н. ? Вероятно не.

Процесите по добиване и обработка на материали за изработване на дрехи, инструменти и бижута са били ежедневие на хиляди български мъже и жени, които са влагали в тях седмици и месеци на упорит труд, за да постигнат желания резултат. А резултатът е бил ръчно изработен гайтан, каца, колело за каруца, паница, рало, чук, гайда, потури и всичко друго, за което може да се сетите.

Днес, всичко за което може да се сетите, Ви отнема няколко часа ровене в телефона и ден-два за доставка. Здраво опаковано и лъскаво, made in China/Turkey и др. Направено в завод, в голямата си част – от машина.

Моля не ме разбирайте погрешно, не предлагам да изхвърлим „плазмите“ и климатика, да заменим любимия ни SUV за кон. Прогресът е полезен и необходим в голямата си част.

Бих искал да насоча вниманието Ви в друга посока – удоволствието и удовлетворението от ръчната работа!

Дефилирането в МОЛ-а и два-три часовия минимален престой в бар, кръчма или кафене са се превърнали в задължителна част от ежедневието ни, но запитайте се „ необходимо ли ми е това, какво ми носи?“. Разбирам желанието да си покажем новия тоалет или половинка под прожектора на изкуствените светлини в МОЛ-а и да ругаем комшията или правителството в кварталната кръчма, след 10-12 часово бачкане като волове. Това достатъчно ли Ви е, удовлетворява ли Ви наистина?

Ще си позволя да ви обрисувам картината, която видях първия път, когато отидох да се запозная с майстора, от когото се уча аз.

В едно помещение с приблизителните размери на обикновен гараж ме посрещна мъж със сериозен поглед, груби и мръсни та чак черни ръце. „Влизай, няма да се здрависваме, че работя и съм мръсен“. В това малко помещение , този мъж беше събрал десетина настолни машини, шкафчета и долапчета пълни с каквото се сетите, а на пътечката между тях, широка колкото един човек да мине, по някакъв неразбираем за мен начин, други двама господа бяха успели да намерят място, на което да седнат и да си мерят, на кой ножа по-тънко реже луканка..

В първия момент може да Ви прозвучи първобитно, отблъскващо и какво ли още не. Наистина, нямаше чичко яхнал машина за миене на под или три метрова светеща табела „SALE” като в МОЛ-а, но аз не бих заменил тази малка работилница за пет мола и ако ми позволите ще обясня защо.

Тази работилница, както всяка друга е мястото, в което ще намерите поне един сръчен човек. Този човек години наред е трупал знания и умения в дадена сфера, подобрявал и усъвършенствал е изделията си, а когато ги завърши – името му стои зад тях! Този човек дава най-ценното което има – времето от живота си, за да изработи нещо с ръцете си, за Вас !

При него винаги има по един-двама лаици, които гледат и дават акъл, появява се от нищото някой съсед или познат, който моли „ само за 2 минути да ми оправиш ей това“ и през час звъни някой бивш или настоящ клиент по телефона да пита “мойто готово ли е“ или „ показах на баджанака какво си взех от теб. И той иска едно !“. Майсторът е винаги зает, не говори дълго, подсмихва се на ум на лаиците и му е омръзнало от поредното развалено нещо на комшията “made in China”, което той трябва да измисли как да поправи, но въпреки че няма време да седне, го взима и поправя. „Какво да го правя, комшия е .. Казах му да не си дава парите за тоя боклук, ама не слуша! Миналия месец беше печката, преди това вентилатора, сега прахосмукачка ми носи. Аман от него!“. И колкото и да недоволства на ум и на глас, накрая взима и поправя, до колкото му е възможно. Разбира се, ако прекалите с добротата на този човек, следващия път ще Ви каже, че няма време да се занимава с Вас, но в крайна сметка той не Ви е длъжен, ще е хубаво да го осъзнаете !

Моето лично наблюдение е, че най-голямата грешка, която може да допуснете като влезете в работилницата на някой майстор е да проявите неуважение към него/нея и работата му. Нещо , което за жалост твърде често се среща днес.. В този случай получавате „ като не ти харесва, ей там е вратата“ и се оправяйте, както знаете. Горделив човек..

От друга страна, ако покажете уважение и интерес към работата му, ще получите не само качествен продукт и добър съвет за поддръжка и употребата му, но може и да Ви подари някоя дреболийка, ей така – от сърце.

Работилницата дами и господа е сборен пункт на хора от различни социални групи, с различни виждания за света и живота, с различни автобиографии. Авторитета на майстора и неговото умение да прави от нищо – нещо е причината те всички да са там и бъдете сигурни, че всеки път може да научите нещо, стига да искате. А той е там защото изпитва удоволствие от това, което прави с ръцете си.

В заключение бих искал да Ви помоля – станете от дивана, пропуснете довечера МОЛ-а или бара ! Помислете какво би Ви било интересно да можете да правите и потърсете близката Ви работилница. Не се плашете от сериозния поглед на майстора, много е вероятно да се окаже човек с добро сърце и златни ръце !

Защо да не придобиете уменията да превръщате дърво, метал, глина, стъкло или кожа в колан, огърлица, нож, гайда, маса, шал, обувки, ваза и какво ли още не? Шанс да предадете по-разнообразни знания и умения на децата и внуците си и да добавите една сфера, в която името Ви да се уважава !

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv