Един човек загина край Марица. Не от болест, не в катастрофа, а от клон, който се стовари върху него, докато седеше на пейка. Нелепа смърт, казваме всички. Но истината е по-жестока – това не е нелепа, а предвидима смърт.

Виновникът не е дървото. Виновно е безхаберието. Дървото е общинско, пейката е общинска, теренът е общински. И докато чиновниците се подпират на бюрата си, гражданите плащат с живота си за тяхното бездействие.

Представете си, че това се беше случило в една фирма. Институциите щяха да нахлуят още на следващата минута. Прокуратурата щеше да образува дело, да се търси вина по цялата верига – от управителя до собственика. Но когато жертвата е в общинска среда – настъпва гробно мълчание.

Роднините на убития човек вероятно ще съдят общината. И дори да спечелят делото, обезщетението ще бъде платено от всички нас – от нашите данъци. А виновните чиновници? Те ще продължат да си получават заплатите и да се разхождат спокойно по същите алеи, под същите неподдържани дървета.

Това е цинизмът на системата. Десетки дела всяка година – за паднали хора в отворени шахти, за счупени крака върху разбити тротоари, за поражения от оголени кабели. Общината губи, гражданите получават обезщетения. Но никой чиновник не отговаря лично. Никой не плаща със собствената си заплата или пост. И затова трагедиите се повтарят.

Докато прокуратурата не започне да гони конкретни длъжностни лица, а не само абстрактната „община“, в Пловдив ще продължаваме да живеем под сянката на страха – че следващият паднал клон, следващата шахта, следващият оголен кабел може да вземат нова жертва.

Не дървото уби този човек. Уби го общинското бездушие.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv