Има една стара сентенция, която гласи, че народът си заслужава управниците.

Защо успя да се наложи на политическата сцена личност като Делян Пеевски?

Всяка политическа личност, за да достигне до поставените си цели, тя ползва народа и неговата подкрепа.

Има два основни пътя, през които преминава Пеевски, създава „Новото начало” и се утвърждава в политическия живот на България:

Единият е през страха. Това е основен двигател на обществото. Страх и притихналост. Това психическо състояние се наложи в годините като модел на робство. Мълчи си, не се обаждай, не надигай глава, ще те нарочат и ще те унищожат. И така ставаше, който надигна глава финансово, чрез справедливостта или като будител, беше мачкан от властта и медиите. Притихването стана още по-тихо, а вихърът на страха се развихри още по-силно. Народа предпочете да се прибере в личния си свят и да мълчи, защото се страхува, че нещо може да му се случи, ако надигне глава. Страхът скова хората и сърцата им. Единственият начин, когато те притиснат, стана да се подчиниш и да изпълняваш каквото ти кажат, за да оцелееш, въпреки волята ти. Така все повече хора потъпкаха добродетелите и ценностите си и правят каквото им се каже, без да се замислят дали е разумно или не. Съвестта остана като завързана, не може да се прояви от страх. В това изпълнено със страх общество се утвърждава „безстрашния”, който целенасочено създава страха и го внедрява в обществото, за да го слушат.  А той самият е най-охраняваният и страхливият човек в България. Този модел се наложи, защото има кой да го осъществява.  Системата страх- зависимост-успех стана модел на Новото начало.

Вторият път, през който проби Пеевски, е алчността. Неистовото желание на хората за лесно богатство и пари. Пеевски щедро ги раздава, когато е нужно някой да му се подчини и да играе по неговата свирка. А от къде ги има? Добре е да помислим. Това действие, при което човек разменя честта си за пари, е най-тежката зависимост, при която този, който приема сделката ПРОДАВА ДУШАТА СИ. Излизане от този омагьосан и порочен кръг няма. Човек си мисли, че като си затвори очите и целуне ръката и всичко се урежда. След това го очаква свят на лукс и се урежда в живота. Но истината е друга, точно тогава започва тегобата за душата. Вече няма свобода. Правиш каквото ти кажат и дори ще те заплашват: с уволнение, ще те изнудват с компромати, ще те унижават. Физическият тормоз не е толкова тежък, но психическият? Човек си ляга и се събужда с чувството, че не живее живота си, че е затворен в клетката на зависимостта и алчността. Че трябва да предаде брат си и майка си заради парите, които е взел и предателството, което е направил срещу Родината си. Зависимостта става порок.

Няма по-тежка болест от душевната. Ако човек е предател и му липсва чистота на душата, то той вече е болен. Този, на който му липсва свобода, вътрешен мир, потъпква ценностите си и добродетелите и се страхува, то там вече няма ЧОВЕК, останало е само тялото. Но по външния му вид може да се разбере дали това тяло живее през чистата си съвест, чест, достойнство, сила или не. КРАСОТАТА и здравото тяло издават вътрешния свят.

В този свят всичко е свързано, не може да избяга човек от себе си. Ако дадем превес на злото, страха, алчността, то ние го създаваме и то се появява в цял ръст - огромно, грубо, тежко, без мисъл за род и родина.

И обратното е вярно, ако сме добри, честни, достойни, смели, съзидателни, искрени, щедри и мислим за род и Родина, то ще създадем доброто - красиво, здраво, усмихнато, ведро, разумно.

От всеки един от нас зависи в какъв свят ще живеем. Ние го създаваме с мислите, чувствата, думите и действията си. Да поемем отговорност!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv