Комплекс “Балона” в град Пловдив някога е бил символ на спортния дух и успехите на български атлети. Построен по време на социализма, този обект е имал ключова роля в подготовката на редица успешни спортисти. Зимно време над него се е опъвал специален балон, който е позволявал съоръжението да се използва целогодишно – факт, който е дал името на комплекса.

Днес, десетилетия след златните му години, “Балона” е едно тъжно напомняне за липсата на грижа и отговорност към обществените пространства. Съоръжението е превърнато в истинска джунгла, обрасло с бурени и изпълнено с пластмасови отпадъци. Мястото често се използва като сборище на бездомни хора и алкохолици, а гледката на разрухата е отблъскваща за всеки, който премине наблизо.

Иронията на съседството

Непосредствено до някогашния басейн се намира малкото лекоатлетическо стадионче, чийто концесионер е известният пловдивски спортист Атанас Търев. Търев не само е свързан с поддръжката на този стадион, но отговаря и за рециклирането на отпадъци в Пловдив – позиция, която му носи милиони левове годишно от общинския бюджет.

Парадоксално е обаче, че стадионът, който Търев стопанисва, също тъне в мизерия. Санитарните помещения са в окаяно състояние, за което е обществена тайна, че никой не полага усилия. За да използваш съоръжението, трябва да заплатиш такса от 2 лв., а малката зала на втория етаж, където се провеждат тренировки по тенис и карате, се наема за 12 лв. на час. За съжаление, дори бегъл поглед е достатъчен, за да видиш замърсяването и липсата на елементарна поддръжка.

Сигнали, които остават без последствия

Въпреки многобройните сигнали за лошите условия, включително жалби до Регионалната здравна инспекция (РЗИ, позната като ХЕИ), институциите изглежда си затварят очите. Последният сигнал доведе до абсурдния отговор, че “не са установени нарушения”. Обществената тайна за силните връзки на Търев в общинския съвет вероятно обяснява защо контролните органи остават безучастни.

От символ на спортния дух до емблема на безхаберието

Комплекс “Балона” и прилежащият стадион са емблематичен пример за това как липсата на ангажираност и прозрачност могат да превърнат едно обществено пространство от символ на спортния дух в огледало на корупцията и разрухата. Дали местната власт ще поеме отговорност за възстановяването на тези обекти, или те ще останат в плен на бурени, отпадъци и забрава, зависи от натиска на гражданското общество.

Това обаче е и призив към нас – хората на Пловдив – да не се примиряваме с подобна небрежност и да изискваме повече от онези, които управляват нашите ресурси. Спортът е символ на сила, дисциплина и ред – нека и местата, където се гради този дух, отразяват тези ценности.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv