Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Всяка година се публикуват десетки класации, които сравняват минималната и средната работна заплата в различни страни. Но често в тези сравнения липсва най-важното: какво реално можеш да си позволиш с тези пари. Стандартът на живот не се определя само от номиналното възнаграждение, а от покупателната способност – тоест, колко струват основните разходи, които всеки човек прави в ежедневието си.
Какво се случи с децата ни? Къде отиде онова безумно любопитство, лудата енергия, нескончаемите въпроси, калните колене, състезанията кой ще тича по-бързо, кой ще скача по-далече, кой ще влезе пръв в морето? Изчезнаха. Задушени. В комфорт, в екрани, в удобства, в “недей да го мъчиш”, в “остави го да си почине”, в “не го карай да страда”.
Сияна умря не заради жестоката съдба, а заради безхаберието, апатията и мързела на цял един народ. Защото свикнахме да гледаме на трагедиите като на статистика. Защото мислим, че “не ни засяга”. Докато не стане твърде късно.
Липсата на публичност за тези ключови данни води до ограничен контрол върху бюджета. Всяка година изпълнението на местните приходи е между 75–80%, но почти никой от съветниците не пита защо. Ако прозрачността се подобри и се въведе практика за публикуване на детайлни разчети, гражданите и съветниците ще могат да проследяват как се формира бюджетът и дали заложените числа са реалистични.
