Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
А в България? Тук народът бива избягван. Политиците от всякакъв спектър – и нови, и стари, и либерални, и уж народни – избягват темата. Отказват диалог. Налагат решения без обяснение. Не защото няма време, а защото няма доверие. Не към народа – а от народа към тях.
Възможен сценарий, при който БСП получава ограничено участие в управлението чрез 2-3 длъжности, би могъл да донесе краткосрочни облаги за определени фигури, но с висока политическа цена за партията. Ако социалистите се асоциират с управлението на ГЕРБ, без да имат реален контрол и политическа тежест, това може да доведе до сериозно ерозиране на доверието към тях сред избирателите – сценарий, който би могъл да намали представителството им до 1-2 съветници на следващите избори.
България продължава да купува руски газ – но не директно, а чрез посредници в Гърция, и то на по-високи цени. Това е икономически абсурд, наложен уж в името на „европейската солидарност“, но на практика ощетяващ българските граждани и бизнеса. Докато ние се правим на по-светци от папата, Унгария, Сърбия, Словакия и други страни спокойно си купуват същия този руски газ директно и изгодно. Турция, междувременно, благодарение на нашето безумно отказване от „Южен поток“, вече е регионален газов хъб – с достъп до „Турски поток“ и „Син поток“. А ние? Ние плащаме и мълчим.
След влизането на деветата партия в 51-то народно събрание на Република България наблюдаваме една недостойна парламентарна словесна битка. Българският парламент се превръща в зона на всякакви атаки, нецензурни думи, обиди и игра на егото. Ако това е елитът на нацията, който би трябвало да знае най-много и да може да води народа си към благоденствие, то жална му майка на народа. От трибуната се леят всякакви изявления, недорасли и неразбиращи.
