През годините различни философи са размишлявали и дефинирали що е то гражданско общество.

Джон Лок (английски философ) за пръв път разграничава „обществото“ и „системата на управление“, като първото е решаващо. Двете са резултат от различни пактове между хората: социален и политически. Политическия пакт предоставя на държавата суверенитет. Но разпускането на политическото тяло не води до смърт на общественото тяло, а само до връщане на делегирания суверенитет към всеки гражданин. Така гражданското общество в политическата философия започва да се разграничава от политическия ред.

Хегел (немски философ) определя гражданското общество като състояние между държавата и семейството т.е. обществено състояние, което не съвпада нито с публичната сфера на държавата, нито с частната сфера на личния живот.

Маркс (немски философ) твърди, че гражданското общество е цялостния икономически живот на хората.

Антонио Грамши (италиански философ) дава определението: съвкупността от организациите, обикновено наричани „частни“. Според него, гражданското общество е цялостният духовен и интелектуален живот на хората.

Ърнест Гелнър (чешко-британски философ) го определя като  набор от неправителствени институции, които са достатъчно силни, за да служат като противотежест на държавата и без да лишава държавата от способността да изпълнява ролята на миротворец и арбитър.

Спори се дали гражданското общество включва само гражданските организации, но без тези с икономически цели или цялата частна сфера. Дали не е само една компонента, заедно с правовата държава, на демокрацията и е само елемент на представителната демокрация – частно организираното активно гражданство.

Сега нека направим крачка назад към самото общество. То е голяма група хора, общност в трайно социално взаимодействие, споделяща една и съща географска или социална територия, подчинена на един и същ политически авторитет и доминиращи културни очаквания.

А под общност се разбира група индивиди, които имат емоционална връзка помежду си, които са част от по-голяма група, която надхвърля границите на семейството и обикновено са групирани по време, интерес, място или друг признак. Общността има споделени ценности; нейните членове са сплотени със силно чувство за групова отговорност.

И сега, ако оставим понятията от дебелите книги настрана възникват доста, но логични и трудни за отговор въпроси, като например: кое обединява нашата общност, кои са нашите ценности, ние сплотени ли сме, имаме ли силно чувство за групова отговорност и др.

Живеем заедно на изключително красива и богата на ресурси земя, която единствена на този континент е запазила непроменено името си България !

Споделяме дълга, величествена и трагична история изпълнена с велики подвизи и тежки предателства.

Имаме собствен език и писменост, които сме споделили с други близки до нас общности.

Благодарение на това сме създали и съхранили традиции и обичаи, които споделяме помежду (някои от тях и до сега!).

Днес сме свидетели на изумителни събития. Част от нашата общност отрича своето собствено четмо и писмо, срамува се от своите традиции и музика, набутала е религията ни в ъгъла, за да не пречи, и с блясък в очите продава и подарява земята и свободата си.

„zdr kpr”, Хелоуин, над 70 пола, балони с газ за дишане, цялата Менделеева таблица и различни насекоми в храната ни...

Това ни се случи и предстои да ни се случва, докато си пием ракията и обвиняваме Изток и Запад.

Скъпи мои сънародници, не може да продължаваме така !

Спящият полицай в патрулката не ни е виновен.

Дрогираният „тийнейджър“ в джипа на баща си не ни е виновен.

Човекът в бяла престилка, който първо пита „ Плати ли?“ и после пита „Какво те боли?“, не ни е виновен.

Тъмнокожият ни сънародник, който не може да си напише името, не ни е виновен.

Двегодишното дете с „таблета“ в ръка не ни е виновно.

Всички ние допуснахме това да бъде реалността ни днес. Можем отново да бъдем единна общност, със силно чувство за сплотеност и групова отговорност. Общност, която да изгради това митично създание „ гражданско общество“ – противотежест на мафиотизираната ни държава.

Докато все още не сме загубили и нея ...