ТОПЪЛ ДЪЖД
Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как света изведнъж стана по-красив и бял? Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите. О, аз дочаках пролетният дъжд, измил нещата и душите.
Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Българската вечна поезия
Всички статии от избраната рубрика
„Линее нашто поколенье”
Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.
Борбата е безмилостно жестока
Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Когато си на дъното…
Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.
