Богоявление
свещеник Александър Лашков
Валяха снеговете песенни,
звъняха църкви и в студа
се спускат радостни процесии
по хълмовете на града.
Клокочат струи в ледовете.
Спасете ме като преди,
Богоявленски водосвети,
целебни бликащи води!
И се разтваря всяка къща
пред греещата свобода
на пеещата, всемогъща,
свещенодействена вода.
По ръсейки и кръщенета,
според завета от предци,
вървят свещеници и светят
като възкръснали светци.
И аз след смърт и дълга битка
се връщам в детството,’ назад
при лъхащата здраве китка,
замръзнала за благодат.
Кръсти се, слънце, в ледовете!
Спасете ме като преди,
Богоявленски водосвети,
целебни бликащи води!
Да, видя как невидим пърха
във ветрове и снежен пух
над църквицата златовърха
Йордански гълъб, Божи Дух.
Как под зората розопръста,
димяща в белите лъки,
трошат леда и хвърлят кръста
в йордановденските реки!
И да се къпя в многозария
от бистър стъклописен мраз,
превърнал моята България
във сребърен иконостас!
Богоявление.
Съседство
на сняг, води и небеса.
Аз твойто тайнствено наследство
през огъня ще пренеса!
Присъединете се към нашата
общност в Telegram
Коментари