„Майката на Жива беше събрала децата и провеждаха урок по български език. Тя ги учеше да пишат и четат, за да бъдат грамотни, предаваше знания на децата по най - приятния и весел начин – като на игра. Обичта ѝ към българския език и почитанието към него я изпълваха с вдъхновение, което преливаше към децата като планински поток. Тя умело споделяше неговата сила, която се съдържа в живото слово. Ползваше думите като златни ключове за всички врати към познанието. Знаеше, че този език носи сила и заряд за изграждане на добродетели и съзидателност. Говореше на децата на чист български език, така пробуждаше българската памет и дух. Цялото това познание я вдъхновяваше да учи децата с много обич и да им преподава чистото слово. Тя внимателно им обясняваше за чуждите думи, които са приети в езика ни, но нямат силата да отключват врати и да галят душата. Затова децата избираха да говорят на чист български език и това им помагаше да бъдат винаги здрави, щастливи, любознателни и ведри.

Днешната игра беше много интересна и беше свързана с красивите и жарки български слова. Учителката накара децата да потърсят в българския език сродни думи, с общ корен на думата БЛАГО и да напишат тяхното значение. Раздели децата на две сдружения, даде им речници и достатъчно време, за да открият колкото се може повече слова.

- Деца, знаете ли какво означава думата БЛАГО? - попита учителката

Свет скочи и извика:

- ДОБРО, думата БЛАГО означава ДОБРО!

- Отлично Свет, на теб винаги ти проСветва пръв. Виждате ли колко сила има в имената ви – леко се усмихна учителката и продължи – А сега да започваме!

Двете сдружения се скупчиха и събраха главички, всеки бързаше да сбере и научи повече слова съдържащи думата БЛАГО. След истински положени усилия с воля за победа двете сдружения бяха готови. Жива и Свет бяха разделени този път. Първо се представи сдружението на Жива, бяха намерили 15 сродни думи съдържащи БЛАГО:

- БлагоДаря

- БлагоДат

- БлагоСлов

- БлагоРоден

- БлагоВерен

- БлагоРодие

- БлагоВещение

- БлагоВолява

- БлагоВоние

- БлагоГовея

- БлагоДенствие

- БлагоДетел

- БлагоДушие

- БлагоЗвучен

- БлагоПриятен

Децата бяха удовлетворени от работата си и някак съвсем естествено това благо ги изпълни. Очичките им грееха като звездички. Възрадваха се от придобитото ново знание и усещане.

Всички дружно поздравиха с ръкопляскане старанието и усърдието.

Дойде ред на сдружението на Свет. Решиха той да представи техните сродни думи. Те бяха открили и записали значението на 16 сродни думи, като някой от тях се повтаряха с тези на другия отбор, но имаше 5 нови:

- БлагоЧестив

- БлагоТворително

- БлагоСлавям

- БлагоУхание

- БлагоПожелание

С бурни ръкопляскания децата поздравиха представянето и работата и на второто сдружение.

Учителката, мъдра и разумна, изчака да премине вълнението при децата и каза:

- Мили деца, и двете сдружения се представихте достойно. Научихме от вас много нови слова с толкова благи значения. Тъй като първият отбор има с една дума по – малко, но в тяхното сдружение има момиченце с име БлагоВеста, то приемам, че сте завършили наравно.

Децата се изненадаха и много се зарадваха от това справедливо решение. Всички се почувстваха победители в БЛАГОТО.

Учителката им обясни, че има и други слова, които съдържат пряко значение в себе си като ПриРода – при Рода, РодоСловие – словото на рода, ПриЯтел – приятно и др. Посъветва ги да търсят смисъла в словата, така ще разбират с лекота значението им и как се ползват в живота. Винаги им повтаряше, че ако искат да живеят добре, то е нужно езика си да знаят, с думи много да боравят и словото си да славят. Разказваше им, че един народ се съхранява, когато има кой да разказва за него. Когато има написани книги, приказки, песни, те се четат, пеят и предават на поколенията.

- Думите са като бисери искрящи - каза им учителката, - когато са добре съчетани, те герданче чудно сътворяват и гръдта украсяват. Всякога разкриват смисъла и кодове небесни са и земни. „Човек е най - богат, когато стане в словото юнак“ – усмихнато продължи учителката. Посъветва ги да играят игри на думи със своите родители – да четат думите на обратно, да търсят смисъла, да ги опознават чрез азбуката и значението на всяка буква и така през радостта да учат и опознават живота.

Всички бяха удовлетворени от днешния ден, знаеха, че след всеки урок ги очакват дружни игри на воля и нещо за хапване, с което да се подкрепят. Усещаха с нослетата си, че ухае на нещо вкусно. Тогава учителката им поднесе топъл хляб с ароматна шарена сол, които беше направила от сърце. Уханието на сминдух се сля с дъха им и прошепна: – „С мен дух, с мен дух!“ Чубрицата се усмихна и рече: „Душата ви ще наситя с аромат чак до насита.“ , а солта се гордо напери и царствения нрав в тялото намери.

А благото като се събуди, повдигна вежди, отвори широко очи и се шмугна нежно в гърдите на децата и остана там завинаги.

От книгата „Сказки и разказки за Жива и Свет”, автор Зоя Иванова

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv