Преди години Сахат тепе или Данов хълм (по ново му) беше едно от най-красивите и поддържани места в Пловдив. Сенчести дървета, историческа атмосфера и една горда часовникова кула, която напомняше, че времето тече, но някои неща остават. Уви, оказа се, че единственото, което наистина остана, е самата кула – всичко останало е оставено на произвола на съдбата, природата и, разбира се, на пловдивските „артисти“, които обичат да изразяват себе си върху каменни стени с флуоресцентни спрейове.

Днес тепето е далеч от някогашния си блясък. Дърветата? Половината са изсъхнали и паднали, другата половина просто чакат реда си. Зеленината е заменена с прашна пустош, осеяна с боклуци и кучешки изпражнения – защото, ако не друго, гражданите на Пловдив поне са последователни в това да не носят торбички за домашните си любимци.

И ако природната разруха не ви стига, хълмът предлага и истинска галерия от “авангардни” графити. Разбира се, не говорим за добре направени стенописи с художествена стойност, а за псевдо-творби, чиито автори вярват, че драскането на безсмислени надписи върху исторически паметници е форма на изкуство. Тези “произведения” успешно допълват усещането за занемареност и превръщат тепето в паметник на безразличието.

Не просто почистване – нужен е голям проект!

Ако някой си мисли, че проблемът ще се реши с едно уикенд почистване от доброволци, нека слезе от облаците. Сахат тепе се нуждае не просто от метла и чувал за боклук – тук говорим за мащабен проект за залесяване, възстановяване на инфраструктурата и цялостно облагородяване. Един проект, който ще струва скъпо на данъкоплатеца.

Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако през годините хълмът беше поддържан – но защо да се полагат редовни грижи, когато можем просто да оставим нещата да се сринат напълно и после да вложим милиони за „реставрация“? Тази изпитана във времето стратегия важи не само за Сахат тепе, но и за другите пловдивски хълмове – Бунарджика и Младежки хълм, които също са оставени на самотек, защото „няма средства“ или „не е приоритет“.

Ще се случи ли нещо?

Въпросът не е дали хълмът може да бъде възстановен – разбира се, че може. Въпросът е дали някой има желание да го направи. Защото засега единствените „градоустройствени проекти“, които се случват на Сахат тепе, са изгниващи клони, наслоени графити и безкраен поток от четириноги „урбанисти“, които маркират територията.

Ако не се направи нещо скоро, след години ще остане само кулата – горд, но самотен наблюдател на поредната пропиляна възможност.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv