В последните дни на ноември от Пловдив отпътува първата група пътешественици, която посети един от съвременните туристически обекти на България – Исторически парк. Това е първата организирана екскурзия от града на тепетата с местен екскурзовод и туристическа агенция. Пътешествието беше двудневно и включваше посещение на старите български столици - Велики Преслав и Плиска, село Неофит Рилски и Исторически парк.

Групата потегли от Пловдив с песента „Татковина” и много добро настроение. По време на пътуването хората се опознаха и създадоха приятелски отношения. С приказки за малки и големи и споделяне, дългият път стана лек и приятен.

Посещението на Велики Преслав и Плиска изгради една стабилна основа, която накара всеки пътешественик да осъзнае величието на предците ни. Видя се и се разбра, колко сила и мъдрост са притежавали владетелите на Първо българско царство. Колко много познания са имали за природните закони, които са претворили в изящни дворци, крепости, базилики, църкви, водопроводи, канализации и устои на велик народ. Там, в останките от миналото на нашите предци, се видяха съвършени мозайки, букви, красиви колони, вградено познание в детайла. Всеки българин, който се докосна до тази древна и възвишена епоха, изпита гордост, че е наследник на богато културно и историческо наследство, с което България може да се прославя.

Пътешествието продължи към село Неофит Рилски. През втория ден с нетърпение посетихме средището на българските билки и здраве - „Розариум билкариум”, където изслушахме полезна и пробуждаща лекция за билките и тяхното приложение. Ароматните градини на Розариума с изграден дървен мост ни издигнаха на високо. Там, където небето и земята се срещат и се усеща уханието от всяко благовонно растение.

Разходката из село Неофит Рилски остави всички притихнали – съвременни къщи в средновековен стил, мостове, средновековна автобусна спирка, паметник на Хан Аспарух, обновена църква „Св. Архангел Михаил”, магерница, поддържани тревни площи, млади залесени дръвчета. И още нещо, което направи изключително впечетление на всички, това бяха хората и тяхното отношение – приветливи, усмихнати, ведри, готови да помогнат и съдействат. Усещането от средата и човешкия фактор създаде във всички пътешественици приятно чувство за уют, за дом, за единство.

Върховното преживяване в пътешествието се усети с посещението на Исторически парк, който се оказа мост между миналото и настоящето. Още с пристигането вечерта се видя в далечината парка, който светеше и грееше в цялата си прелест. С влизането в първата средновековна крепост от групата започнаха да се чуват приятни звуци и много ококорени очи оглеждаха жадно разгръщащата се красота. Посрещнаха ни две внушителни момчета, които ни пренесоха само с външния си вид в света на приключенията. Те бяха нашите екскурзоводи, но не като типичните! Задаваха интересни въпроси, разказваха историята като вълшебна приказка. Потопиха хората в едно вълнуващо приключение. Пред очите на всички се разгърнаха няколко епохи, изящни дърворезби, мрамор, камък и метал. Една изискана красота, съчетана с безкомпромисно качество, стил и познание. Строителство отвъд представите ни в съвременния свят, в който не виждаме нищо повече от жилищни сгради. Възхищение от всеки детайл: от възстановките на откритите по българските земи златни български съкровища; от купола, който пресъздава гробницата в Поморие, нареден тухличка по тухличка – съвършено; от въздигнатите от пепелта български архитектурни шедьоври в истински размери – замъкът на богинята майка Кибела, който лежи под руйните в Балчик и тракийският дворец на Севт III, който лежи под водите на язовир Копринка. Величественото Второ българско царство, което е още в строеж, ни притегляше към хълма, на който гордо се извисява и напомня за славното минало. И ако в Плиска и Преслав можеше само да си представим как са изглеждали дворците и градовете, то тук се видяха на живо, истински, могат да се пипнат и създават възвишеност в човешката душа . Гледката, която се отваря от хълма към езерото, накара хората да изпитат истинска наслада за сетивата - простор, красота, вода, птици, зеленина, дворец. Това не може да се опише с думи.

На връщане към Пловдив се усети притихване. Всеки, запечатал очарователните гледки, се уедини съм със себе си, защото те бяха оставили всички без дъх. Никой не си тръгва същият от Исторически парк. Има там нещо, което толкова въздига човешкия дух, че го кара да се пробуди и извиси. Всеки пътешественик от групата вече носи тази красота в сърцето си, а тя въздига.

Доброто настроение се усети преди да стигнем Пловдив, когато всички дружно запяха „Пред нас са блеснали житата”, защото няма край на шир и длъж!

Пътят вече е проходен, първите пътешественици има какво да разказват и споделят и то за цял живот. 

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv