Към 30 април 2026 г. една от най-амбициозните и спорни идеи в българската икономика от последното десетилетие официално отиде в историята. Решението за ликвидация на държавното дружество „Магазин за хората“ ЕАД не просто затвори една страница, а повдигна десетки въпроси за това как държавата управлява обществения ресурс.

​Проектът, който остана само на хартия

​Създадено през март 2025 г. с цел да бори спекулата и да предлага български стоки с минимална надценка, дружеството влезе в 2026 г. със сериозни заявки, но без реално присъствие на пазара. Вместо обещаните национални търговски обекти, се натъкнахме на модела „магазин в магазина“ – няколко рафта в обекти на Централния кооперативен съюз (ЦКС).

​Инвестицията: 10 млн. лв. държавен капитал.

​Резултатът: Едва неколцина работещи щанда и администрация, която консумираше бюджет със скорост, несъвместима с пазарната логика.

​Трудните въпроси, които остават без отговор

​Докато правителството и бившето ръководство на дружеството си разменят обвинения, обществото се пита:

​Къде отидоха 10-те милиона лева начален капитал, след като за една година не беше построен нито един нов самостоятелен държавен магазин?

​Как е възможно дружество без реална търговска дейност да изплаща по 170 000 лв. за заплати на борда на директорите само за три месеца?

​Беше ли „Магазин за хората“ искрен опит за помощ на гражданите или просто удобно хранилище за политически назначения и усвояване на бюджетни средства?

​Ако целта е била борба с инфлацията, защо държавата избра да създава нова структура, вместо да засили контролните функции на КЗП и КЗК?

​Финансовото „чудо“ на държавната търговия

​Одитът, поръчан от министъра на земеделието Иван Христанов, разкри нереални бизнес прогнози. Проектирани бяха приходи от 37 млн. лв. за 2026 г., докато реалните оперативни данни показваха, че дружеството е далеч дори от покриване на собствените си административни разходи.

​„Това беше държавно финансиран експеримент за източване, при който рафтовете останаха празни, а джобовете на определени хора – пълни,“ коментира премиерът Андрей Гюров по време на правителственото заседание на 29 април.

​Гледната точка на „другата страна“

​Управата на дружеството, която подаде колективна оставка часове преди ликвидацията, поддържа версията за „саботаж“. Те твърдят, че политическата конюнктура се е променила и държавата умишлено е спряла комуникацията с тях, за да обслужи интересите на големите частни търговски вериги.

​Тук обаче идва и последният труден въпрос: Може ли едно държавно предприятие да бъде конкурентно на частния сектор, когато бизнес планът му разчита на „политическа подкрепа“, а не на пазарна ефективност?

​Какво следва?

​Ликвидацията ще отнеме месеци. Имуществото – основно офис техника и малкото налично търговско оборудване – ще бъде разпродадено. За данъкоплатеца обаче остава горчивият вкус от поредния опит „държавата да бъде добър стопанин“ в сектор, който отдавна се регулира от търсенето и предлагането.

​Смятате ли, че идеята за държавни магазини беше обречена още в зародиш заради лошо управление, или просто моделът на централизирана търговия е неприложим в днешната икономика?

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv