Гледам ги…

Седят по пейките с прегърбени рамене, телефони в ръце, безразлични погледи, които дори не се вдигат, когато някой ги заговори. Деца, които са още на 12, 13, 14… а вече носят тежестта на безсмислието в очите си. Изглеждат като пенсионери, които чакат края, вместо млади хора, които да горят от желание за живот.

Какво се случи с децата ни?

Къде отиде онова безумно любопитство, лудата енергия, нескончаемите въпроси, калните колене, състезанията кой ще тича по-бързо, кой ще скача по-далече, кой ще влезе пръв в морето?

Изчезнаха. Задушени. В комфорт, в екрани, в удобства, в “недей да го мъчиш”, в “остави го да си почине”, в “не го карай да страда”.

Истината е жестока – сами ги превръщаме в сенки на това, което могат да бъдат.

Когато не ги предизвикваме, когато ги пазим от усилие, когато оправдаваме мързела им с “той просто е уморен от училище” или “тя си е по-интровертна”, ние бавно, но сигурно ги изпращаме в един свят, където няма цел, няма страст, няма смисъл.

А без смисъл човек умира – независимо на колко години е.

Телефонът не е просто технология – той е наркотик.

Виждали ли сте как реагират, когато им го вземеш? Паника, ярост, празнота. Все едно им отнемаш единствения им начин да усещат, че съществуват. И в същото време – нищо друго не ги вълнува истински. Не искат да се състезават, да спорят, да мечтаят, да строят колиби, да падат и да стават. Искат… да скролват. Да гледат другите как живеят, докато самите те потъват.

А после ги гледаме как порастват – без посока, без амбиции, без глас.

Как едно 17-годишно момче не може да понесе, че е загубило в игра, и тръшва ракетата. Как едно 15-годишно момиче отказва да опита ново нещо, защото „може да се изложи“. Как млади хора стоят без енергия, без любопитство, без борба – защото никой не ги е научил как се става силен. А силата не се ражда в леглото с телефона. Ражда се на терена, в дъжда, в сълзите, след провал, след битка.

Децата не са крехки. Те са могъщи – стига да им дадем шанс да се изправят срещу трудностите.

Оставете ги да губят. Оставете ги да се уморят. Накарайте ги да станат в 6 сутринта, да носят тежко, да имат график, отговорности, ангажименти. Дайте им възможност да блестят не защото някой им ръкопляска за нищо, а защото сами са си спечелили правото на гордост.

Искаш детето ти да бъде щастливо?

Научи го да не се страхува от усилието. Защото щастието не е да лежиш удобно – а да се събудиш с мисълта, че днес имаш смисъл. Че имаш цел. Че си нужен.

И ако не го научим сега – утре ще гледаме едни възрастни, които никой не иска да наеме, никой не може да вдъхнови, и никой не знае как да върне обратно към живота.

Не ги убивайте с комфорт. Дайте им трудности – и ще видите как от тях израстват чудеса.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv