“Знам,че харесвате разказите ми, които пиша от случки и срещи около Майсторската масичка пред Пекарната.

Всяка неделя, от едно близко село, едно семейство идва до Пекарната.

Много добри и мили хора.

Води ги, като “главна” баба Гица, защото винаги последната дума по избора на Хляб е нейна, а дядо Петър пък винаги се шегува с нея. Вози ги Георги, бащата на Иван, което е прекрасно момче на около десет-дванадесет години, а майка му Мария е пример за учтивост.

Разговарям с тях пред Пекарната, когато близко минаващ човек, на висок тон псува… Псува държавата.

Замислих се за секунда:

А може би е прав човека?

Не ни е идеална държавата, ама има ли идеална такава?

- Кажете ми, мило семейство, прав ли е човека да псува държавата? Какво е туй чудо невиждано - Държавата да е идеална?

- Ех, чедо, идеалната държава, викаш? - ми отговаря баба Гица - Ами, според мене, туй е оная, дето нема гладни и жадни. Секой да си има къщичка, ядене на масата и работа да не го плаши. И най-важното, да нема завист и злоба помежду хората.

Дядо Петър се включва и той:

- И да има ред, Гицо! Да се знае кой къде е и какво прави. Да не се разнищват като кокошки без глава. Закон да има, ама справедлив, да не е само за едни, а за сички. И да се спазва, ей! Който кривнал, да си понесе.

- А пък аз си мисля, че идеалната държава е оная, дето е чисто и зелено. - казва момчето Иван - Дървета да има, рекички да текат, въздухът да е свеж. И да има къде да играем и да учим на воля, без да ни се карат много-много.

Майката Мария поглади по главата сина си и каза:

- И децата ни да са здрави и щастливи, Иване. Да има доктори за секи случай и училища, дето да ги научат на ум и разум. И да не се тревожим дали ще имаме пари за хляб и дрехи.

- Абе, жено - вика бащата Георги - и работа да има, ама да е честна работа, да не се скъсваш от бачкане за едни жълти стотинки. И да има кой да те чуе, ако имаш проблем. Да не си е`на сам самичък.

Баба Гица продължава:

- И да се уважават старите хора, че те са видели и патили. Да ги питат за съвет, да не ги забравят по къщите. Младите да имат акъл в главата и да слушат по-знаещите.

- И да нема крадци и измамници, ей! - рече дядо Петър - Да си спиш спокойно вечер, без да се боиш, че ще ти влезнат в къщата. И полицаите да си вършат работата както трябва, да не се правят на слепи.

- И да има много животни! - някак бодро каза момчето Иван - И да не ги мъчат хората. Да си живеят свободно в гората и по поляните.

- И да има мир, чедо - му добавя майка му Мария - Да не се бият хората по света, да не се пролива кръв. Да живеем сички в разбирателство.

- Ех, Марийо, да беше тъй лесно…- рече Георги - Ама нали за туй си говорим – за идеалната. Демек, оная, дето е почти невъзможна, ама все пак си я мечтаем. Та ена, чедо, според нас, идеалната държава е нещо като сбор от сички тия работи. Да има добрина, справедливост, чистота, здраве, работа, уважение и мир. Ама докато я докараме дотам... май ще си помечтаем още малко.

- Абе, и да ти кажа още нещо, чедо - се включи баба Гица - В тая идеална държава хората трябва да са по-смирени. Да не се надпреварват кой е по-голям, по-умен, по-богат. Да си помагат един на друг, без да чакат нещо в замяна. Ена, като едно време на село – ако комшията има нужда, отиваш и помагаш, без много да му мислиш.

Дядо Петър поддържа баба Гица:

- Точно тъй, бабо. Да има съседска помощ, да има човещина. Сега всеки си гледа в неговата паничка и не му дреме за другия. А в идеалната държава трябва да сме като едно голямо семейство.

- А пък аз си представям, че в идеалната държава ще има много паркове и градини - продължава момчето Иван - Да има къде да се разхождаме и да играем. И да няма боклуци навсякъде, да е чисто и подредено.

Майката Мария го прегърна:

- И да има уважение към труда, Иване. Който работи честно, да си получава заслуженото. Да няма едни, дето цял живот се трудят за малко, а други да лапат наготово.

Бащата Георги погледна жена си и продължи:

- И да има сигурност, жено. Да не се боим за децата си, като излязат навън.

Да няма насилие и престъпления. Да си живеем спокойно.

- И да има вяра, чедо - рече баба Гица - Всеки да си вярва в каквото иска, ама да не налага своята вяра на другите. Да има разбирателство между различните религии.

Дядо Петър се подпря на бастуна:

- И да има мъдро управление. Хората, които ни управляват, да са честни и умни, да мислят за доброто на народа, а не само за себе си. Да слушат какво искат хората и да се опитват да го направят.

Момчето Иван вече разпалено от разговора продължи:

- И да има много книги и филми! Да научаваме нови неща за света и да се забавляваме. И да има роботи, които да вършат тежката работа!

- Ех, Иване, за роботите не знам, ама книги и учение винаги трябва да има - отговоря му майка му - Знанието е сила.

Бащата Георги поклати глава и рече:

- Абе, общо взето, идеалната държава е оная, дето всички са доволни. Ама то е`на много трудно да угодиш на всеки. Все ще се намери някой недоволен.

- Затуй е идеална, чедо - отговори му баба Гица - Защото е само в нашите мечти. Ама ако се постараем малко повече, може пък да доближим реалността до нея. Всеки от нас трябва да е по-добър човек, по-състрадателен, по-отговорен. И тогава може и държавата да стане малко по-идеална.

- Ей, Гицо, мъдри думи каза - обърна се дядо Петър - Ако всеки си гледа неговата си градинка и се старае да я поддържа чиста и хубава, то и цялото село ще е по-красиво. Тъй е и с държавата.

- Значи трябва да сме добри един към друг и да пазим природата? - каза момчето Иван.

Точно така, Иване!- отговори му мама Мария - И да учиш много, за да станеш умен човек и да можеш да помогнеш на другите.

- Е`на, чедо, запомни тия думи - добави баща му Георги - И ако един ден ти станеш голям и важен, не забравяй какво сме си говорили. Защото идеалната държава не пада от небето, а се гради от всички нас, ден след ден. Тъй ли е Майсторе? - попита ме той.

- Тъй е адаш, тъй е - отговорих - Към такава държава трябва да се стремим, а не да я псуваме. Като градиш нещо, го правиш с любов, защото е твое творение. Само чуждото може на човек да му е безразлично. Ето, аз правя Хляб и не мога да си представя, че го псувам…

Говорихме още дълго.

И за проблеми и успехи. За здраве. За живота.

След това те си тръгнаха, а аз под впечатление, започнах да пиша.

И ще завърша с въпрос:

Каква е Вашата идеална държава? “

Майстора