“Съвета за мир“ на Тръмп: 19 държави го подписаха
От ЕС – само Унгария и България
В Давос Доналд Тръмп представи новосъздадения „Съвет за мир“ – формат, рекламиран като „уникален в света“, но без ясно дефиниран мандат, без правила за вземане на решения и без отговор на най-важния въпрос: кой контролира този орган и в чий интерес ще действа.
Въпреки това 19 държави подписаха учредителния устав.
А от целия Европейски съюз – само Унгария и България.
Франция, Германия, Италия, Испания, скандинавските държави – отсъстваха.
Не защото не искат мир, а защото в международната политика мир без правила често означава влияние без отговорност.
Големите европейски държави ясно дадоха знак, че не влизат първи във формат, който може да се превърне в паралел на ООН, че не легитимират структура без прозрачност и не подписват нещо, което утре може да се използва за натиск.
Унгария подписа, защото това е нейна последователна линия – демонстративно дистанциране от общата политика на ЕС и търсене на самостоятелна геополитическа роля.
България подписа по друга причина – по инерция.
По логиката „по-добре вътре, отколкото да ни няма“, без ясен публичен дебат, без парламент, без обяснение какъв е националният интерес.
И тук вече започват реалните рискове за страната:
Първо – разминаване с ЕС.
Когато почти всички държави от Съюза отказват участие, а ние се включваме, това не носи влияние. Това носи етикет: непредсказуем партньор.
Второ – асиметрични ангажименти.
В неформални формати малките държави не формулират дневния ред, а го получават в готов вид.
Без гаранции. Без право на вето. Без защита.
Трето – репутационен риск.
Ранното подписване се възприема като безусловна подкрепа.
А когато форматът се радикализира или се провали – излизането ще е скъпо и болезнено.
Четвърто: стратегически риск.
Ако „Съветът за мир“ се превърне в паралелен инструмент на американската външна политика, България може да бъде въвлечена в позиции и конфликти, които не са с български интерес.
Това не е въпрос „за“ или „против“ САЩ.
Това е въпрос за държавен разум.
Големите държави могат да си позволят да чакат.
Малките трябва да мислят.
А България не трябва да подписва първа нещо, което не разбира напълно.
Истинският въпрос вече не е „защо подписахме“.
Истинският въпрос е:
– кой пое отговорност,
– при какви условия,
– и как България ще се предпази, ако този формат се превърне от „мир“ в инструмент за натиск.
И сега един въпрос, който почти никой не си задава:
Защо Беларус също подписа?
Беларус не търси мир. Беларус търси прозорец.
За Минск подобен формат означава:
- частична международна легитимация;
- излизане от изолацията без реални реформи;
- възможност да се появи на една маса със САЩ, без да минава през ООН или ЕС.
С други думи – „Съветът за мир“ е удобен за държави, които са санкционирани, изолирани или търсят геополитическо прегрупиране.
И когато в един формат се срещнат Беларус, Унгария и България, а основните европейски демокрации отсъстват, това не е случайно съвпадение. Това е структурен сигнал.
Истинският проблем не е, че България участва.
Истинският проблем е, че участва без условия, без стратегия и без публичен отговор на три прости въпроса:
1. Какво точно подписахме?
2. Какви ангажименти поемаме – политически и международни?
3. Съгласувано ли е това с ЕС и с българския парламент?
Докато тези въпроси нямат ясен отговор, това не е мирна инициатива.
Това е геополитически риск, маскиран като дипломация.
В международната политика най-опасното нещо не е конфликтът.
Най-опасното е участието без стратегия и когато не разбираш правилата на играта.
А България изглежда, че е подписала без ясна представа какво означава това в дългосрочен план.
⸻
Източници:
- Reuters – отразяване на представянето на Съвета в Давос
- Bloomberg – реакциите и липсата на яснота около мандата
- Al Jazeera – критики и въпроси за паралел с ООН
- Politico – европейските реакции и отсъствието на ключови държави
- Economic.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv
Коментари