Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Идва ли времето „всеки да се спасява сам“? Това лято Европа гори… и буквално и политически. От Украйна до Иран, от Сеута до Атина, от горските пожари до сметките за ток и гориво … кризите се сипят една след друга като добре организирана европейска програма. Само че този път програмата няма нито фонд, нито координатор, нито срок за изпълнение.
Корабът „Надежда“ не превозваше танкове, не носеше ракети. На борда му имаше плодове, зеленчуци и 23 души екипаж, 13 от които турски граждани. Той плаваше между Самсун и Новоросийск, по маршрут, който допреди няколко години изглеждаше рутинен.
Тя строяла фабрики, пристанища и електроцентрали и вярвала, че владее природата така, както банкер владее сметките си, а в сърцето ѝ течали двете велики реки … Рейн и Дунав. Рейн носел въглища, стомана, химикали и гориво към Северно море, като ден и нощ по него преминавали хиляди кораби, сякаш реката никога не можела да се умори.
Йеменските хуси показаха, че могат да превърнат един от най-важните морски коридори на планетата в зона на риск. С атаки срещу кораби и заплахите към танкери, свързани със Саудитска Арабия, те демонстрираха, че дори държави с огромни военни възможности трябва да се съобразяват с тяхното влияние върху пролива Баб ел-Мандеб.
