КУШНЕР, „АВРААМОВИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ“ И ВОЙНАТА С ИРАН: КАК СЕ ПРЕПЛИТАТ ПОЛИТИКА, ДИПЛОМАЦИЯ И МИЛИАРДИ
Къде свършва дипломацията и къде започва бизнесът?
За да се разбере днешната война между Иран и Израел, трябва да се върнем няколко години назад – към едно дипломатическо събитие, което промени Близкия изток.
През 2020 г. по време на администрацията на Доналд Тръмп бяха подписани т.нар. „Авраамови споразумения“ – договори, чрез които няколко арабски държави започнаха официални отношения с Израел. Тези споразумения създадоха нови дипломатически, икономически и военни връзки между Израел и част от арабския свят.
Главната фигура зад тези преговори беше зетят на Тръмп – Джаред Кушнер (американец от еврейски произход).
Той беше основният архитект на дипломатическите контакти между Израел и държави като:
- Обединените арабски емирства,
- Бахрейн,
- Мароко.
Споразуменията отвориха нов икономически коридор между Израел и богатите държави от Персийския залив.
И точно тук започва втората част на историята.
След като напуска Белия дом през 2021 г., Кушнер създава инвестиционния фонд Affinity Partners. (По време на президентството на Доналд Тръмп той беше старши съветник в Белия дом и работеше основно по въпросите на Близкия изток).
Само за няколко години фондът събира милиарди долари, като най-големият инвеститор става суверенният фонд на Саудитска Арабия, който инвестира около 2 милиарда долара.
Фондът на Кушнер е създаден именно за инвестиции в:
- американски компании
- израелски компании
- нови икономически проекти в Близкия изток.
Някои анализатори посочват, че контактите и връзките, създадени по време на „Авраамовите споразумения“, по-късно стават и основа за тези инвестиции.
Според публикации на The New York Times, зетят на Доналд Тръмп – Джаред Кушнер – търси около 5 милиарда долара нови инвестиции за своя фонд Affinity Partners.
Фондът вече управлява милиарди и има инвестиции, свързани с израелската отбранителна индустрия, включително компании около Elbit Systems и Israel Shipyards.
Инвеститорите?
Суверенни фондове от държавите в Персийския залив:
- Саудитска Арабия
- Обединени арабски емирства
- Катар
И тук идва големият въпрос.
Докато ракети летят между Иран и Израел, а американски военни сили се разполагат в региона, частни инвестиционни фондове търсят нови милиарди именно в секторите, които печелят от военната ескалация.
С други думи:
- политическата дипломация създава нови икономически връзки
- икономическите връзки водят до инвестиционни проекти за милиарди.
В тази ситуация се появява и големият въпрос, който все по-често задават анализатори и журналисти:
Къде свършва дипломацията и къде започва бизнесът?
Защото човекът, който помогна да се създадат новите политически връзки в региона, днес управлява инвестиционен фонд, финансиран именно от държавите, които участват в тези процеси.
И когато Близкият изток отново се превръща в арена на война и геополитическо съперничество, едно нещо става ясно:
В този регион политиката, енергията, войната и милиардите почти винаги вървят заедно.
Случайност ли е това?
Или поредното доказателство, че в геополитиката войната често върви ръка за ръка с големите пари?
Днес Близкият изток е повече от регионален конфликт.
Той е възел от интереси – военни, енергийни, финансови и политически, в който се преплитат действията на държави, корпорации и влиятелни личности.
А когато войната се превърне в индустрия, въпросът вече не е само кой ще победи.
Въпросът е: кой ще спечели милиардите.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv










































Коментари