Пет години държавно признание, хиляди гласове на български граждани и високи оценки от посетители. А след това – парламентарен доклад, тежки обвинения, финансов натиск, отпадане от държавни програми и публична кампания, която поставя под един знаменател туристическия обект, неговите собственици и политическите конфликти около тях. Въпросът вече не е само какво се случва с „Исторически парк“. Въпросът е кой ще плати цената за нанесените щети.

Историята на „Исторически парк“ има един парадокс, който трудно може да бъде подминат. В продължение на пет последователни години обектът получава отличия в Годишните награди в туризма на Министерството на туризма. През 2019 г. той печели „Изборът на българите“ с 15 446 гласа– повече от Националния исторически музей и „Царевец“. През следващите години следват още отличия, включително три награди през 2020 г.

През 2023 г. паркът е включен и в контекста на програмите за ученически пътувания. Международната платформа Tripadvisor също дава високи оценки, а през 2026 г. паркът получава Travellers’ Choice.

Това не са политически лозунги. Това са показатели, чрез които един туристически обект изгражда доверие.

За туристическия бизнес репутацията не е абстрактно понятие. Тя е това, което кара едно семейство, един турист да избере дадена дестинация. Тя е причината училище да включи даден обект в образователна програма. Тя е аргументът туроператор да постави дадено място в маршрут.

Когато години наред институциите награждават един обект, те му дават не само статуетка и грамота. Те му дават доверие.

А когато впоследствие около същия обект се натрупат тежки публични квалификации и институционални действия, последствията не остават само върху хората, срещу които са насочени конкретните проверки или обвинения. Те се прехвърлят върху самото име на обекта.

Кой ще компенсира един туристически обект, ако неговата репутация бъде увредена в резултат на публични и институционални действия, а впоследствие обвиненията срещу конкретни лица не доведат до осъдителна присъда?

През юли 2024 г. Народното събрание създава временна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата около „Исторически парк“ и връзките му с Ивелин Михайлов. Само за няколко седмици темата преминава от медийна и политическа полемика към институционално ниво. На 31 юли депутатите гласуват докладът да бъде изпратен на прокуратурата, МВР и ДАНС, а впоследствие и на Министерството на финансите. В доклада „Исторически парк“ е определен като „финансова пирамида“.

Това вече е съвсем различен тип публичност. Една медийна публикация може да бъде оспорена. Един телевизионен репортаж може да бъде забравен. Но парламентарен доклад, изпратен до няколко държавни институции, остава в публичния архив.

Името на обекта започва да се свързва не само с туристическите му качества, а и с думите “финансова пирамида“, „разследване“, „обвинения“, „запори”.

Това вече е репутационна цена. И тогава идва реалният удар. Най-същественият въпрос не е дали държавата има право да проверява.

Разбира се, че има.

Нито един частен бизнес не трябва да бъде извън закона. Институциите са длъжни да проверяват сигнали, да разследват нарушения и да преследват престъпления, когато има данни за такива.

Но има друга страна на въпроса: Какво се случва с бизнеса, когато проверката срещу едни лица се превърне в обществена присъда за целия обект?

Последиците вече са измерими.

За учебната 2025/26 г. „Исторически парк“ отпада от списъка с обекти за финансирани ученически екскурзии. Мотивът на МОН е липса на „достатъчна убеденост“ в доказването на образователно-познавателната стойност. Така се прекъсва маршрут, чрез който през предходните две години са преминали 926 ученици от 20 училища.

Тук вече не говорим само за политика.

Говорим за реални икономически последствия.

По-малко групи. По-малко посетители. По-малко оборот за свързаните услуги. По-малка привлекателност за туроператори.

И най-важното – загуба на доверие.

А кой носи отговорност за тази загуба? Това е въпросът, който остава без отговор.

Ако един обект е бил достатъчно добър, за да бъде пет години отличаван от Министерството на туризма, достатъчно добър, за да бъде включван в ученически маршрути, и достатъчно добре оценяван от посетителите, какво точно се е променило?

Особено чувствителен е въпросът за ролята и на медиите. В демократична държава журналистиката има право и задължение да задава неудобни въпроси. Ако има съмнения за нарушения, те трябва да бъдат разследвани и публично обсъждани. Но журналистиката има и друга отговорност – да различава обвинение от присъда, съмнение от доказан факт и политическа квалификация от съдебно установено нарушение.

Точно това разграничение става жизненоважно, когато става дума за бизнес, от който зависят работни места и поминък.

Защото едно заглавие може да бъде публикувано за минута. Една репутация се изгражда с години. А възстановяването ѝ може да се окаже практически невъзможно.

В случая има нещо, което държавата и обществото не бива да забравят.

Същата държава, която години наред е награждавала „Исторически парк“, впоследствие допуска неговото име да бъде поставено в центъра на един от най-тежките публични политико-финансови конфликти.

И ако механизмът за тези награди е бил порочен или недостатъчно надежден, тогава въпросът е и към самата държава: как е възможно един и същи обект пет години да бъде представян като пример за туристическо развитие, а впоследствие институциите да се дистанцират от собственото си признание?

Това поставя още един въпрос:
Ако системата е допуснала грешка, защо последиците от тази грешка трябва да бъдат понесени единствено от наградения?

Кой ще плати цената?

В крайна сметка сметката не се плаща само от инвеститорите. Плащат я служителите, когато нямат човекопоток. Плащат я местният бизнес и хората в региона, когато туристическият поток се свие. Плащат я учениците, ако възможността за посещение на даден обект изчезне. И не на последно място, плаща я и самата държава, ако унищожи доверието в собствената си система за оценяване и популяризиране на туристическите обекти. Плащат я човешките съдби.

И когато държавата, политиката и медиите създадат огромен репутационен натиск върху един бизнес, кой носи отговорност, ако впоследствие се окаже, че част от публичните внушения са били преувеличени, недоказани или неправилно пренесени върху самия туристически обект?
Защото една награда може да бъде връчена за вечер. Една репутация се изгражда с години. А когато бъде разрушена, никой не може да върне автоматично изгубените посетители, договори, партньори и доверие.
Историческият парк днес стои именно на тази граница – между туристически продукт с реално натрупано признание и име, натоварено с тежък политически и финансов спор.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv