На 13 юли 2026 г. австрийският евродепутат Джералд Хаузер отправя писмен въпрос до Европейската комисия, озаглавен „Contamination by PFAS from wind turbines“ – замърсяване с PFAS от вятърни турбини.
В него той поставя въпроса за възможното освобождаване на PFAS от компоненти на вятърните турбини и настоява Комисията да обясни как възнамерява да ограничи подобни емисии.

Отговорът на Европейската комисия е даден на  4 септември 2026 г. от изпълнителния заместник-председател Стефан Сежурне.

Комисията потвърждава, че през 2023 г. пет държави – Германия, Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция – са внесли предложение за ограничаване на всички PFAS съгласно REACH.

Предложението е с изключително широк обхват и в момента се оценява от Европейската агенция по химикалите – ECHA.

Но най-същественото за вятърната енергетика е следното:
Вятърните турбини са включени като подприложение в сектор „Енергетика“, което се оценява по отношение на риска, наличието на алтернативи и социално-икономическите последици.

При вятърната енергия ECHA посочва приложения на PFAS, включително бои и покрития на вятърни турбини.

Какво представляват PFAS?

PFAS – пер- и полифлуороалкилните вещества – представляват голяма група синтетични химикали.

ECHA посочва, че те съдържат силни въглерод-флуорни връзки, което им придава висока устойчивост на разграждане. Част от PFAS се откриват в подпочвени води, повърхностни води и почви и могат да се пренасят на големи разстояния.

Точно тази устойчивост е причината PFAS да бъдат наричани „вечни химикали“.

ECHA посочва и че някои PFAS са свързани с неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, но групата включва хиляди различни вещества с различни свойства и рискови профили.

Европа вече подготвя мащабно ограничение, като процесът не започва през 2026 г. Предложението за универсално ограничение на PFAS е подадено през януари 2023 г., а ECHA извършва научната оценка.

През март 2026 г. Комитетът за оценка на риска към ECHA приема окончателното си становище, а Комитетът за социално-икономически анализ публикува проект на становище.

ECHA подкрепя ограничаване на PFAS на европейско ниво, като същевременно предвижда необходимост от целенасочени дерогации за определени приложения. На 26 март 2026 г. агенцията изрично посочва, че евентуалното ограничение трябва да бъде придружено от мерки за минимизиране на емисиите.

Процедурата продължава. В регистъра на ECHA предложението за PFAS е отбелязано като намиращо се в етап  “Opinion development”.

Европейската институционална система признава необходимостта PFAS да бъдат ограничавани и разглежда употребата им във вятърната енергетика като част от този процес.

Това е достатъчно сериозна причина темата да бъде поставена на масата.

Европа едновременно преследва две цели – бърз енергиен преход и намаляване на химическото замърсяване.

Тези цели не би трябвало да си противоречат. Но ако дадена технология използва вещества, които са обект на най-мащабното европейско ограничително предложение за химикали до момента, обществото има право да знае какви са реалните рискове.

И тук въпросът вече не е дали някой е „за“ или „против“ вятърната енергия.

Въпросът е много по-прост: Какво точно попада в околната среда от една вятърна турбина през целия ѝ жизнен цикъл – и в какви количества?

Докато ECHA приключва оценката си, именно този въпрос заслужава конкретни научни отговори.

Защото **„зелена“ технология не трябва да означава технология без контрол.**

А истинският зелен преход би трябвало да означава едновременно по-малко въглеродни емисии, по-малко химическо замърсяване и максимална прозрачност за реалните рискове.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv