Докато България се стреми да привлече една от най-големите високотехнологични инвестиции в историята си, жителите на десетки населени места в Пловдивска област продължават да живеят с режим на водата. Може ли регион с хронични проблеми във водоснабдяването да поеме един от най-големите AI центрове в Европа?

Правителството вече одобри проект на меморандум за намерения с германската компания Brinell Compute GmbH за реализиране на мащабен инвестиционен проект в област Пловдив. Според публично оповестената информация стойността на инвестицията достига около 3 милиарда евро, а проектът е насочен към изграждане на високопроизводителен AI и изчислителен център.

Новината беше посрещната с ентусиазъм. Подобна инвестиция би могла да донесе високоплатени работни места, развитие на технологичния сектор и нови приходи за региона. Но има един въпрос, който остава почти извън обществения дебат – водата.

Пловдивска област не е непозната с проблемите във водоснабдяването.

През последните години десетки населени места в общините Брезово, Хисаря, Карлово, Родопи, Лъки и другипериодично преминават на режим заради намален дебит на водоизточниците, засушаване или амортизирана ВиК инфраструктура. В някои села водата се подава само по няколко часа дневно през летните месеци, а местните власти регулярно въвеждат ограничения за използването ѝ.

Проблемът не е само липсата на валежи. По данни на ВиК операторите значителна част от питейната вода се губи по остарялата мрежа, което допълнително натоварва системата.

Колко вода може да използва един AI център?

Тук започват въпросите, на които към момента няма публични отговори.

Нито Министерският съвет, нито инвеститорът са публикували информация:

каква ще бъде електрическата мощност на центъра;

каква система за охлаждане ще бъде използвана;

какво ще бъде прогнозното потребление на вода;

ще се използва ли питейна вода, индустриална вода или пречистени отпадъчни води.

Това е съществено, защото именно охлаждането е един от най-големите консуматори на ресурси в подобни съоръжения.

Според анализи на международни институти:

типичен център за данни може да използва около 1,1 милиона литра вода дневно;

големите AI центрове могат да достигнат 18–19 милиона литра дневно (около 5 милиона галона) в зависимост от технологията за охлаждане и климатичните условия.

За сравнение:

18 милиона литра дневно са приблизително 18 000 кубически метра вода;

това количество е сравнимо с дневното потребление на десетки хиляди жители, в зависимост от средното битово потребление.

В редица държави новите центрове за данни срещат обществен отпор именно заради потреблението на вода.

В американския щат Джорджия например един център на Meta използва около 500 000 галона вода дневно, а други планирани обекти предвиждат многократно по-големи количества.

Когато една инвестиция се реализира в регион, където жители вече живеят с ограничения във водоснабдяването, обществото има право да получи ясни отговори.

Основният въпрос не е дали България трябва да развива AI индустрия. Въпросът е дали това ще стане по начин, който гарантира, че технологичният напредък няма да бъде за сметка на един от най-ценните природни ресурси – водата.

Преди първата копка гражданите заслужават да знаят не само колко ще струва проектът, а и каква ще бъде неговата цена за местната инфраструктура и природните ресурси.