В пустинния град Язд в централен Иран, където летните температури често са екстремни, хората преди векове са създали технология, която днес отново привлича вниманието на архитекти и инженери по целия свят. Това са баджирите (перс. bādgīr – „уловител на вятъра“) – високи кули, които превръщат естествените сили на природата в система за охлаждане и вентилация.

Докато съвременните градове разчитат на климатици, които консумират огромни количества електроенергия, баджирите използват нещо много по-просто – вятър, разлика в налягането, сянка и вода.

Язд е един от най-древните градове на Иран и се намира в сух пустинен климат. Оцеляването там винаги е зависело от умението на хората да използват ограничените природни ресурси разумно.

Вместо да се борят с пустинния климат, жителите на Язд са се научили да го използват. Баджирите са били изграждани върху покривите на къщите, дворците, джамиите и складовете за вода. Те улавят въздушните течения и ги насочват към вътрешните помещения.

На пръв поглед баджирът прилича на декоративна кула, но всъщност е внимателно проектирана климатична система.

Принципът е прост:

Улавяне на вятъра Отворите в горната част на кулата са ориентирани към преобладаващите ветрове.

Насочване на въздуха надолу Вятърът се движи през вертикални канали и достига до жилищните помещения.

Извеждане на горещия въздух Когато няма достатъчно вятър, разликата в температурата кара топлия въздух да се издига и да напуска сградата през кулата.

Охлаждане чрез вода В много традиционни сгради баджирите са били свързани с подземни водни системи и резервоари. Преминаването на въздуха покрай водата създава охлаждащ ефект чрез изпарение.

Най-голямото предимство на баджира е, че той не използва двигатели, компресори или гориво.

Това означава:

почти нулева консумация на електроенергия;

липса на вредни емисии при работа;

минимална поддръжка;

използване на местни материали като тухли, кал и дърво.

Съвременни изследвания показват, че в Язд вятърните кули могат да осигурят ефективна естествена вентилация и да подобрят топлинния комфорт в сградите.

Една от най-впечатляващите особености на традиционната архитектура на Язд е начинът, по който тя комбинира различни природни системи.

Баджирът не е бил самостоятелно решение. Той е бил част от цяла екологична система:

канати – подземни водни канали, които доставят вода от подземни източници;

подземни помещения – защитени от пустинната жега;

дворове със зеленина и водни басейни – създаващи по-хладен микроклимат.

Така хората са използвали природните условия, вместо да изразходват огромни количества енергия за охлаждане.

В епоха на:

покачващи се температури;

недостиг на вода;

растящо потребление на електроенергия;

разрастване на дата центрове и индустриални комплекси,

древният пример от Язд показва важен урок:

Най-устойчивите технологии понякога не са най-новите, а тези, които разбират природата.

Баджирите на Язд доказват, че човек може да живее в тежки климатични условия не чрез постоянно увеличаване на енергийното потребление, а чрез интелигентно използване на вятъра, водата, слънцето и архитектурата.

Това е послание, което е особено актуално днес – когато търсим начини да строим повече, но да вредим по-малко.