Понякога не е нужно да забраниш на някого да говори. Достатъчно е да го накараш да се страхува.

Страх от съд.
Страх от огромни разноски.
Страх от години по съдебните зали.
Страх, че една публикация може да струва десетки хиляди левове.

Именно срещу този механизъм са насочени промените в Гражданския процесуален кодекс, които парламентарната комисия по правни въпроси одобри на първо четене на 2 септември 2026 г. Законопроектът на Министерския съвет беше подкрепен единодушно от присъстващите – 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.

Какво представляват „делата шамари“?

SLAPP е съкращение от “Strategic Lawsuits Against Public Participation* – стратегически съдебни производства срещу публичното участие.

Идеята е проста: вместо съдът да бъде използван основно за защита на реално нарушени права, едно дело може да се превърне в средство за натиск върху журналист, активист, учен, общественик или друг човек, който говори по въпрос от обществен интерес.

Европейският съюз прие специална директива през 2024 г., която предвижда защита срещу явно неоснователни или злоупотребни производства. Срокът за транспонирането ѝ в националното законодателство беше 7 май 2026 г, а България все още е в процес на въвеждането ѝ.

Предложенията предвиждат ответникът да може да поиска специална защита още в началото на делото. Ако съдът установи, че искът е очевидно неоснователен, ищецът ще получи кратък срок да обоснове претенцията си. Ако това не бъде направено или искът остане очевидно неоснователен, съдът ще може да го отхвърли с решение в ранна фаза.

Това е съществената промяна: делото вече няма задължително да се влачи с години, преди да стане ясно, че зад него няма достатъчно основание.

Още по-важно е, че българският законопроект предвижда тези правила да важат не само за трансгранични случаи, за които е предназначена европейската директива, а и за изцяло вътрешни дела. Така България предлага по-широка защита от минимално изискваната на европейско ниво.

През 2023 г. Антикорупционният фонд анализира 65 производства с характеристики на SLAPP за периода 2000 г. – март 2023 г. Средната им продължителност е 2,8 години, а в разгледаните случаи журналисти, медии и граждански активисти са прекарали общо 181 години в съдебни производства.

Самата парламентарна правна комисия посочи, че към момента няма актуална официална статистика за броя на „делата шамари“ и точно това е един от проблемите.

Защо тази промяна е важна за всеки?

Защото свободата на словото не означава право да клеветиш или да нарушаваш чужди права. Но означава право да задаваш неудобни въпроси.

Да разследваш.

Да критикуваш властта.

Да говориш за корупция, околна среда, обществени средства или действия на влиятелни хора.

Новите правила не би трябвало да дават имунитет на журналистите или обществениците. Те трябва да защитят обществения дебат, без да отнемат правото на човек с реално нарушени права да потърси съдебна защита. Именно този баланс е заложен и в европейската директива.

Но има и нещо символично.

На 2 септември 17 депутати казаха „за“ първата стъпка към тази защита.

Това още не е закон.

Предстоят следващи парламентарни процедури и окончателно приемане.

Но ако промяната стигне до финала, посланието ще бъде важно:

Съдът трябва да бъде място за справедливост – не оръжие за сплашване.

А свободното слово няма нужда от привилегии. То има нужда от защита.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv