Това е въпросът, който отново стои пред институциите и обществото по отношение на находището на родопски силивряк „Грамадлева чешма“ край село Горнослав, община Асеновград.

На 22 май 2026 г. междуведомствена комисия към РИОСВ – Пловдив единодушно подкрепя предложението територията да бъде обявена за защитена местност. Заседанието се провежда именно на Международния ден на биологичното разнообразие. 

Това е важна стъпка.

Но не е последната.

Процедурата за защитена местност „Находище на родопски силивряк – Грамадлева чешма“ е открита през април 2026 г.

РИОСВ – Пловдив публикува документацията – обосновка, картен материал, площно разпределение и проект на заповед. Заинтересованите лица получават възможност да представят становища, възражения и предложения в едномесечен срок. 
След разглеждането на процедурата междуведомствената комисия заседава на 22 май. Решението е единодушно положително. Това означава, че предложението за обявяване на защитената местност получава подкрепа от комисията и следва да бъде финализирано от министъра на околната среда и водите.

С други думи – процедурата е стигнала до етапа, на който се очаква окончателният административен акт.

Съгласно чл. 39 от Закона за защитените територии министърът на околната среда и водите издава заповедта за обявяване на защитената територия при положително решение на комисията.

Именно тази заповед е актът, който превръща предложената територия в официално обявена защитена местност.

Затова към 1 септември въпросът е съвсем конкретен:

Кога ще бъде издадена заповедта за „Грамадлева чешма“?

Тук има и добра новина.

На 28 април 2026 г. министърът на околната среда и водите издава Заповед № РД-379, с която в предложената територия се забраняват дейности, които могат да доведат до увреждане или унищожаване на популацията на родопския силивряк и неговото местообитание. Сред тях са промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земи и гори, строителство, търсене, проучване и добив на подземни богатства и други увреждащи дейности.

Тази временна защита е издадена именно по чл. 45 от Закона за защитените територии.

Законът позволява при опасност от унищожаване или увреждане министърът да забрани или ограничи определени дейности в предложената за защита територия за срок до две години. Следователно находището не е оставено напълно без защита. Но временната мярка и окончателното обявяване на защитена местност са две различни неща.

Защо този случай е толкова важен?

Защото става дума за родопския силивряк – известен и като Орфеево цвете.

МОСВ го определя като изключително рядък и ценен растителен вид, балкански ендемит и терциерен реликт. Видът е защитен от българското законодателство. Това е растение с необичайна биология.

Силиврякът принадлежи към т.нар. „възкръсващи“ растения – при силно изсушаване може да изпадне в състояние на дълбок покой, а при наличие на вода да възстанови жизнените си функции. Тази способност е един от най-забележителните примери за устойчивост в растителния свят. 

Името му е свързано именно с Родопите, където видът има естествени популации.

През април 2026 г. РИОСВ – Пловдив установява увредени екземпляри от родопски силивряк в района на Горнослав.

При проверката са открити свлечени туфи заедно с почва и мъх, както и растения, които според подадения сигнал преди това са били на мястото. Инспекцията заявява, че ще предприеме действия за установяване на извършителите и ще сезира прокуратурата. Това придава допълнителна тежест на въпроса за окончателното определяне на режима на територията.

Защото когато един вид вече е бил предмет на установено увреждане, превенцията придобива още по-голямо значение.

Районът край Горнослав е свързан и със спор за инвестиционни намерения за добив на мрамори.

Именно затова защитата на находището не е само природозащитен въпрос. Тя се намира на пресечната точка между опазването на природата, местната икономика, собствеността, инвестиционните намерения и обществения интерес.

Това са сложни въпроси, които трябва да бъдат решавани по закон и на базата на доказателства.

Но едно нещо би трябвало да бъде безспорно: когато има рядък защитен вид, неговото опазване трябва да бъде реално, а не само на хартия.

От 22 май до 1 септември са изминали повече от три месеца.

Публично достъпните материали на МОСВ потвърждават, че временната забрана е в сила и че процедурата за „Грамадлева чешма“ е била подложена на разглеждане от комисията. 
това не означава автоматично, че Министерството е нарушило законов срок.

Това, което остава напълно основателен обществен въпрос, е:
Защо след положително и единодушно решение на комисията все още няма публично обявена окончателна заповед и кога се очаква тя?
Този въпрос заслужава ясен отговор.

Родопският силивряк е част от природното наследство на България.
„Грамадлева чешма“ е конкретно място, за което вече има официална процедура, проект за заповед, положително решение на междуведомствена комисия и временна защитна мярка.
Остава последната крачка.
И тя е в ръцете на компетентния орган.
И когато става дума за растение, оцеляло през хилядолетията, би било добре административната процедура да не се окаже най-слабото звено в неговата история.
Силиврякът е оцелял.
Сега е ред на институциите да покажат, че могат да го опазят.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv