Ако държавата твърди, че в доклада има данни от значение за националната сигурност, обществото има право да знае и на какво конкретно основание информацията продължава да бъде секретна

Около случая с  “Исторически парк“ отново възниква един ключов въпрос: какво съдържа докладът на ДАНС и защо информацията в него продължава да бъде недостъпно.

В центъра на темата е Ивелин Михайлов, създателят на „Исторически парк”, който  от много време настоява институциите да дадат отговори за извършените проверки и за информацията, събирана от службите.

Ако действително съществува класифициран доклад на ДАНС, свързан с „Исторически парк“, въпросът вече не е само политически. Той е и правен:

Има ли към днешна дата законово основание документът да остане класифициран?

Законът за защита на класифицираната информация урежда условията и реда за създаване, обработване, съхраняване и предоставяне на достъп до класифицирана информация. Основният принцип е, че достъпът се предоставя при наличие на разрешение и при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Контролът върху системата не е оставен единствено на органа, създал или съхраняващ конкретния документ.

Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) също има законови функции по организацията, координацията и контрола върху защитата на класифицираната информация. Комисията извършва проверки и може да дава задължителни указания в рамките на своите правомощия.

Ако Михайлов счита, че класификацията на конкретния доклад вече няма законово основание, той може да поиска от компетентните институции да бъде извършена проверка.

Един от адресатите, към които може да бъде отправено мотивирано искане по въпросите от компетентността на комисията, е  ДКСИ. В искането могат да бъдат поставени конкретни въпроси.

Това е съществено, защото класифицирането не би трябвало да се превръща в безсрочна забрана за обществен контрол.

ДКСИ официално посочва, че нейната дейност включва контрола по защитата на класифицираната информация, а на сайта на комисията е публикувана и нормативна уредба относно извършването на проверки за пряк контрол.

Самото наличие на секретен доклад не означава автоматично наличие на доказано престъпление. Но ако държавна служба разполага с информация за евентуални престъпления, общественият интерес изисква да се изясни дали информацията е била докладвана на прокуратурата или друг компетентен орган и какво е последвало.

Ако документът е класифициран като държавна или служебна тайна, въпросът за неговия достъп трябва да се разглежда и през режима на ЗЗКИ.

Важно е по случая да се провери дали към настоящия момент са налице законовите основания за продължаване на класификацията на документа и дали срокът и необходимостта от защита продължават да съществуват.

Ако секретният доклад на ДАНС за „Исторически парк“ действително съществува и продължава да бъде класифициран, обществото има право да знае защо.

Необходимо е да има проверим отговор: какво защитава грифът, кой го поддържа и защо тази защита все още е необходима?

Ако се установи, че защитата вече не е необходима или че са налице основания за промяна на режима, тогава въпросът за разсекретяването вече няма да бъде политически лозунг.

Той ще бъде  правна процедура, която институциите трябва да проведат и мотивират. Защото секретността има смисъл само когато защитава конкретен законов интерес. А когато причината за нея отпадне, общественият интерес към истината остава.

Но ако „секретността“ се оказва не в защита на държавата, а в параван за бездействие, тогава правото липсва.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv