Всяка нова политическа формация, която се стреми да промени статуквото, рано или късно се сблъсква с въпроса защо не успява да достигне до повече избиратели. Отговорът вероятно не е еднозначен, но една от възможните причини се крие в начина, по който обществото възприема политическите лидери.

Мнозина избиратели често свързват лидерството със силно самочувствие, категорично поведение и образ на човек, който изглежда недостижим и властен. За част от обществото именно това създава усещане за компетентност и сила, независимо дали е подкрепено с реални резултати.

Когато един политик избере по-достъпен стил на общуване, разговаря директно с хората и не изгражда дистанция между себе си и избирателите, това може да бъде възприето по различен начин. За едни това е признак на искреност и близост до проблемите на хората, а за други – липса на авторитет или политическа тежест.

Според привърженици на партия „Величие“ именно това е една от причините лидерът ѝ Ивелин Михайлов да не получава по-голяма обществена подкрепа. Те смятат, че неговият директен и непретенциозен стил не съответства на очакванията на част от избирателите за това как трябва да изглежда един политически лидер.

Друг фактор, който често се посочва в подобни анализи, е влиянието на медиите и социалните мрежи. В съвременната информационна среда обществените нагласи се формират от множество източници, а конкуренцията за общественото внимание е изключително голяма. Това прави пробива на новите политически формации още по-труден.

Разбира се, политическата подкрепа зависи и от много други фактори – качеството на програмата, доверието към кандидатите, местните структури, способността за решаване на конкретни проблеми и умението да се убеждават избирателите с последователни действия.

В крайна сметка успехът в политиката не зависи само от личността на лидера, а и от това доколко неговите идеи намират отклик сред обществото. Различните граждани имат различни критерии, по които оценяват политиците, и това показва нивата на развитие на обществото.