Преди повече от две хилядолетия в Древна Гърция маслиновото дърво не било просто растение. То било символ на живота, мира и благоденствието. Според древните закони някои свещени маслинови дървета били толкова ценни, че незаконното им отсичане можело да доведе до най-тежките наказания.
Днес подобна идея звучи невероятно. В съвременния свят дървета се изсичат ежедневно – за дърводобив, земеделие, строителство и разширяване на градовете. Понякога дори се стига до там, че след доброволно залесяване да се организират проверки и съмнения относно живота на залесените дръвчета. Подобен пример се наблюдава в община Ветрино, където на територията на общински парк се засаждат хиляди дръвчета доброволно и в последствие институциите оспорват законността им, а не се оценява ползата.

За древните хора едно дърво означавало много повече от дървесина.
То давало:
храна;
масло;
сянка;
топлина;
лекарства;
доходи за поколения наред.
Маслината в Гърция се засаждала с мисъл за бъдещето. Често човекът, който я засаждал, знаел, че никога няма да види дървото в пълната му зрялост. Това бил подарък за децата и внуците му.

Днес светът губи милиони хектари гори всяка година без да залесява. Причините са различни – незаконна сеч, разширяване на обработваемите земи, инфраструктурни проекти и пожари.
Парадоксът е, че технологично сме по-развити от всякога, но често оценяваме дърветата единствено по стойността на дървесината им.
А всъщност едно зряло дърво върши работа, която никоя машина не може напълно да замени.
То произвежда кислород;
поглъща въглероден диоксид;
охлажда въздуха;
предпазва почвата от ерозия;
задържа влагата;
осигурява дом за стотици видове животни и насекоми.
Ако древните гърци живееха днес...
Вероятно щяха да се учудят, че можем да отсечем вековно дърво само защото пречи на нов паркинг или търговски център.
За тях дървото било наследство.
За нас то често е препятствие.
Именно тази промяна в мисленето е една от най-големите разлики между древния и съвременния свят.
Хората винаги ще използват дървесина. Това е естествено.
Истинският въпрос е дали вземаме от природата повече, отколкото сме готови да ѝ върнем.
Устойчивото управление на горите означава след всяко отсечено дърво да има нов живот. Да пазим старите гори, да засаждаме нови и да използваме ресурсите разумно.
Може би древните не са били по-богати или по-модерни от нас.
Но са разбирали една проста истина:
Без дърветата няма плодородие. Без плодородие няма храна. Без храна няма живот.
Древните са наказвали онези, които унищожавали свещените дървета. Днес законите са различни, но отговорността остава същата – да пазим природата и това, което вече е залесено, защото пряко влияят върху собственото ни бъдеще.