Разследването около ВиК-Бургас поставя именно този въпрос. Според прокуратурата между 30 и 50 хотела, основно в община Несебър, са попаднали в схема, при която от тях са били искани между 10 000 и 30 000 лева месечно на обект. Твърденията са за период от 2024 г. насам.

Според обвинението механизмът е бил особено циничен. Водомерите на хотели били манипулирани със специални технически устройства, така че да отчитат по-малко вода от реално потребената. След това разликата между действителното и отчетеното потребление била събирана в брой.

По данни, представени от прокуратурата, отказът да се участва в схемата можел да бъде последван от проверки, протоколи, начисления и други действия, които за един хотел в разгара на туристическия сезон могат да имат сериозни финансови последици.

Именно тук се появява понятието „законен рекет“ – не защото рекетът е законен, а защото според твърденията на разследващите инструментите на държавния контрол могат да бъдат използвани като средство за натиск.

Ако една проверка е извършена, защото има нарушение – това е законен контрол.

Ако обаче проверката се използва, за да бъде принуден бизнес да плаща на някого, тогава вече не говорим за контрол, а за злоупотреба с власт.

Прокуратурата е повдигнала обвинения срещу четирима души – директора на ВиК-Бургас Цветомир Мирчев, областния лидер на ДПС в Бургас Христо Широков, както и Методи Смилов и Данаил Динев. Разследването трябва да установи и точната структура на предполагаемата група и дали е имало ръководител.

Самото наличие на обвинение, разбира се, не означава доказана вина. Всеки обвиняем има право на защита и на презумпция за невиновност до влизане в сила на присъда.

Но мащабът на твърденията е достатъчно сериозен, за да изисква пълна прозрачност.

Ако посоченият от прокуратурата диапазон от 30–50 хотела бъде потвърден, става дума за огромен брой засегнати бизнеси.

При твърдени суми от 10 000 до 30 000 лева месечно това означава потенциален финансов поток, който може да достига стотици хиляди левове месечно, ако всички посочени обекти действително са участвали.

И точно затова разследването трябва да стигне докрай.

Трябва да стане ясно кой е искал парите, кой ги е получавал, как са били осигурявани „спокойствието“ и контролът, имало ли е реални нарушения при хотелите и дали държавни структури са били използвани за натиск върху бизнеса.

Ако обвиненията се докажат, проблемът няма да бъде само във ВиК-Бургас. Проблемът ще бъде много по-дълбок – как е възможно институция, която трябва да обслужва гражданите и бизнеса, да бъде превърната в инструмент за лична облага?

Държавата има право да проверява. Има право да санкционира нарушенията. Има право да прекъсва незаконни връзки и да защитава обществения интерес.

Но няма право да превръща тези правомощия в бухалка.

Защото между „платете си сметката“ и „платете, за да ви оставим на мира“ има огромна разлика.

И ако разследването във ВиК-Бургас докаже второто, това няма да бъде просто поредният корупционен скандал. Ще бъде пример за най-опасната форма на институционална злоупотреба – когато гражданинът или предприемачът не се страхува от закона, а от тези, които би трябвало да го прилагат.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv