Имало е време, когато храната не идвала от лъскави опаковки и големи хипермаркети, а от градината, нивата и мазето.

Нашите баби са приготвяли ястия, които днес почти са изчезнали от трапезата ни. Нека си спомним за някой от тях:
Качамак с пръжки- зимно ястие засищащо и питателно.
Кисело зеле с булгур – семпло, но много засищащо зимно ястие.
Чорба от коприва – често с ориз, яйце и кисело мляко.
Лапад с ориз – едно от типичните пролетни ястия.
Коприва с яйца и сирене – бързо и евтино ястие от това, което природата давала.
Попара – хляб, сирене, масло и топъл чай или мляко.
Мляко с ориз – домашен десерт, който почти всяко дете е опитвало.
Ошав – сушени плодове, варени с вода, особено около зимните празници.
Печена тиква – понякога само с мед, орехи или малко захар.
Тиквеник – с домашно точени кори, тиква, орехи и канела.
Катми – дебели домашни палачинки, печени на сач.
Мекици – най-често със сирене, мед или сладко.
Пържени филийки – закуска от вчерашния хляб, яйца и мляко.
Миш-маш – яйца, домати, чушки и сирене.
Лятна манджа – домати, чушки, лук и яйца, приготвени в един тиган.
Кавърма по селски – месо с лук и зеленчуци, приготвяно бавно.
Боб в гърне – печен дълго във фурната, често с джоджен.
Постен гювеч – картофи, чушки, домати, патладжан и други сезонни зеленчуци.
Сушени чушки с боб – едно от класическите зимни ястия.
Пълнени сушени чушки с ориз и праз – особено за постните зимни трапези.
Праз с ориз – простичко, ароматно и типично зимно ястие.
Пататник – настъргани картофи, лук и подправки, характерен за Родопите.
Родопска баница – различни местни варианти с домашни кори, сирене и яйца.
Пържени чушки с доматен сос – класика от лятната кухня.
Домашна туршия – чушки, карфиол, моркови, зелени домати и каквото е останало от градината.
Сушени домати и сушени чушки – начин летният урожай да се запази за зимата.
Компоти и сладка – от сливи, дюли, смокини, вишни, сини сливи и какво ли още не.

Това не са били просто евтини ястия. Това е била кухня, създадена според сезоните, местните продукти и умението от малко да направиш много.

Днес някои от тези храни се връщат в модерните ресторанти и фермерските пазари. Само че това, което някога е било ежедневие за нашите баби, вече се представя като „автентична традиционна кухня“.

И може би най-интересният въпрос е:

Колко от тези вкусове помним… и колко вече сме забравили?

Може би е време да отворим старите тетрадки с рецепти, да попитаме бабите си и да върнем на българската трапеза нещо, което не може да бъде купено в лъскава опаковка – спомена за истинската храна.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv