Понякога един стар административен казус се оказва важен не заради самото минало, а заради въпросите, които оставя за настоящето.

Такъв е случаят с археологическия музей в Хисаря.

В редакцията на “Красив Пловдив” получихме сигнал, който подава следната информация: 

“През 2017 г. срещу директора на музея е подаден сигнал, в който са поставени въпроси за сключени договори със сина му, както и за издаване на заповеди, с които е определяно допълнително материално стимулиране, включително и за самия директор.

Последвалата проверка прераства в административно производство, а казусът преминава през две съдебни инстанции.

В крайна сметка Върховният административен съд оставя в сила решението на Административния съд – Пловдив.

По случая са събрани редица документи – договори, заповеди, щатни разписания, данни от Бюрото по труда и други материали. От документите по производството става ясно, че са били сключени общо четири договора със сина на директора – два граждански и два трудови. Гражданските договори са били свързани с екскурзоводско обслужване на английски и гръцки език. Последвали са и два срочни трудови договора за длъжността „екскурзовод“. Аргументът на директора е бил свързан с необходимостта от допълнителен сезонен персонал и увеличения туристически поток.

Според констатациите по делото обаче през същия период са били заявявани свободни работни места за екскурзоводи, докато синът на директора не е участвал като кандидат в съответната процедура чрез Бюрото по труда.

Именно това е сред обстоятелствата, които са довели до извода за наличие на частен интерес и конфликт на интереси.

В решението си Върховният административен съд прави важно разграничение. Самото наличие на роднинска връзка не означава автоматично конфликт на интереси.

Съществен е въпросът дали публичното лице упражнява служебните си правомощия в ситуация, при която негов частен интерес може да повлияе върху обективното и безпристрастното изпълнение на тези правомощия. В конкретния казус съдът приема, че такава връзка е била установена.

Втората линия на случая е свързана с допълнителното материално стимулиране. Според установеното по делото директорът е издавал заповеди за определяне на допълнително възнаграждение на служители, като е определял такова и за себе си.

Общата сума, посочена в съдебното решение за неговото допълнително материално стимулиране, е 1680 лева.
Според констатациите по случая вътрешните правила не са съдържали утвърдена процедура за начина, по който трябва да бъде определяно възнаграждението на самия директор.

Именно тук се поставя въпросът дали директорът е можел сам да определя допълнителното си възнаграждение или е следвало да декларира частния си интерес и да се отстрани от конкретното действие.

В крайното административно решение са установени четири отделни обстоятелства:

1.Конфликт на интереси при сключването на четирите договора със сина на директора.

2.Неподаване на декларация за частен интерес във връзка с тези договори.

3.Конфликт на интереси при издаването на четири заповеди за определяне на допълнително възнаграждение на директора.

4.Неподаване на декларация за частен интерес във връзка с тези заповеди.

Решението на антикорупционния орган е обжалвано.

Административният съд – Пловдив с Решение № 778 от 15 април 2020 г. отхвърля жалбата. Следва касационно производство пред Върховния административен съд.

На 1 декември 2020 г. ВАС постановява Решение № 14850 по административно дело № 7680/2020.

Съдът приема касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на Административен съд – Пловдив.

По този начин казусът преминава през съдебен контрол и получава окончателна съдебна оценка.

Важно е да се подчертае: казусът се отнася до конкретни действия от периода 2012–2016 г. и до нормативна уредба, която впоследствие е отменена.”

“Красив Пловдив“ започва журналистическо разследване.

Редакцията започва проверка на наличните документи и ще проследи развитието на случая, включително въпросите, свързани с управлението на археологическия музей в Хисаря и ремонта на крепостната стена. 

Ще бъдат проверени публично достъпните документи, решения, процедури и институционални действия, за да се установи какво се е случило, какви са били предприетите мерки и има ли основания за допълнителни въпроси към отговорните институции.

Разследването няма за цел да превръща стар съдебен казус в предварително обвинение срещу когото и да било.

Целта е друга – проверка на фактите и проследяване на публичния интерес.

Защото когато става дума за общинска собственост, културно наследство, публични средства и управление на обществени институции, обществото има право да знае как се вземат решенията и кой носи отговорност за тях.

Очаквайте продължение на разследването на „Красив Пловдив“.

Всеки граждани, който има информация за случая може да се свърже с нас и да предостави доказателства и снимки, като анонимността му ще бъде запазена.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv