Случаят с Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив е мащабно разследване на организирана престъпна група за източване на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез схеми с фиктивни хоспитализации.

Разследването установява, че за период от 3 години през клиниката са преминали 24 000 фиктивни направления за хоспитализация при наличието на едва 49 легла в отделението. Нанесената щета на държавния бюджет възлиза на над 3 милиона евро.

Пациенти от частни медицински центрове (собственост на ръководителката на клиниката и нейни близки) са били пренасочвани за болнично лечение. Повечето от хората изобщо не са стъпвали в болницата или са отивали само за вземане на кръв. На лекарите са били поставяни месечни таргети за приходи, а парите са разпределяни като финансови бонуси. Допълнително са открити фиктивни ТЕЛК решения и лекарства с изтекъл срок на годност.

Арестувани и привлечени към наказателна отговорност са общо 6 души - медици и счетоводител. Основната фигура в схемата е началникът на клиниката и декан на Медицинския факултет към МУ-Пловдив – проф. д-р Мариела Генева-Попова. Пред съда тя пое отговорност за фиктивните хоспитализации и обяви, че ще подаде оставка, молейки за по-лека мярка (парична гаранция или домашен арест), за да се грижи за болната си майка. Заплашващото я наказание по закон е от 3 до 15 години затвор. 

Признанията на проф. Мариела Генева - Попова пред съда са поредният болезнен сигнал за проблемите в българското здравеопазване.

„Фиктивните хоспитализации са много сериозен проблем, с който аз не съм се справила“, заявява тя, като поднася извинения на своите колеги, на УМБАЛ „Св. Георги“ и на цялото медицинско съсловие.

Тези думи имат значение. Защото зад всяка фиктивна хоспитализация не стои просто запис в система. Стоят пари от Националната здравноосигурителна каса – публични средства, събирани от всички нас.

Когато медицинска дейност се отчита фиктивно, проблемът вече не е само морален. Той е финансов и обществен. Парите, които трябва да отидат за реални пациенти, лечение, лекарства, медицинска апаратура и достойно заплащане на лекарите, могат да бъдат отклонявани чрез схеми.

И тук идва най-важното – съвестта понякога се оказва по-силна от покварата.

Фактът, че пред съда прозвучаха думи за отговорност, вина и извинение, показва, че вътре в системата все още има хора, които осъзнават тежестта на случващото се.

Но личното признание не е достатъчно.

България има нужда от безкомпромисна проверка на начина, по който се харчат парите на НЗОК от контрол върху фиктивните хоспитализации и от реална отговорност, когато общественият ресурс е бил използван неправомерно.

Защото здравната каса не е бездънна касичка., а това са парите на българските граждани.

И когато някой краде от здравеопазването, той не краде просто от държавата – краде от болния човек, който утре може да има нужда от лечение.

Въпросът вече не е само кой е виновен за конкретния случай.

Въпросът е колко още такива случаи има и защо системата позволява фиктивното лечение да се превръща в бизнес за сметка на здравето на хората.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv