Милена Драгийска отхвърли твърденията за надценки над 100% във веригата и посочи разликите в данъчното облагане, вноса и недостатъчното местно производство като фактори за цените.

Главният изпълнителен директор на „Лидл България“ Милена Драгийска коментира високите цени на храните в интервю за NOVA на 22 октомври. Тя обърна внимание и на данъчното облагане, като посочи, че в България стандартната ставка на ДДС е 20%, докато в Германия храните обичайно се облагат с намалена ставка от 7%. Това е държавна политика, като ДДС-то е данък, който влиза директно в държавната хазна. Най-много печели държавата от този данък, а народа плаща високи цени.

Разликата има значение за крайната цена, която плаща потребителят. В България повечето хранителни стоки са със стандартна ставка от 20%, като има ограничени изключения, например за определени бебешки храни. Така данъкът е един от факторите, които влияят върху цената на касата. 

Драгийска категорично отхвърли твърденията, че в „Лидл“ има продукти с надценки от 135% при масло и 85% при друг вид масло. По думите ѝ компанията реализира между 2 и 5 евро оперативна печалба на всеки 100 евро оборот. Това е заявен от ръководството показател за цялостната дейност на веригата, а не размерът на надценката при всеки отделен продукт. 

Като основен структурен проблем Драгийска посочи недостатъчното конкурентоспособно българско производство, което налага внос на част от храните. Тя даде пример със свинското месо, като заяви, че местното производство покрива не повече от 40% от необходимите количества. Посочи също, че „Лидл“ работи с над 300 български производители, а износът на техни продукти чрез веригата се очаква да достигне 100 млн. евро през 2026 г. 

Междувременно проверките на Комисията за защита на потребителите поставиха въпроса за значителни разлики между доставните и продажните цени. Комисията съобщи за установени високи надценки при някои хранителни продукти и за сигнали до Комисията за защита на конкуренцията. 

Така интервюто на Драгийска очертава няколко фактора за високите цени – данъци, недостатъчно местно производство, внос и разходи по веригата на доставки.