Одит на Сметната палата за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) разкрива сериозни слабости във финансовото управление, отчитането на разходите и контрола върху договорите за пътно строителство и поддръжка. Докладът обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и е възложен от Народното събрание.

Според публикуваните от одитната институция констатации за периода АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лв., докато разходната база на агенцията е била 11,4 млрд. лв. Така поетите договорни ангажименти надхвърлят наличния финансов ресурс с 6,8 млрд. лв. Това поставя под въпрос планирането и управлението на средствата за пътната инфраструктура.

Една от най-съществените констатации е свързана с 1017 сертификата за извършени дейности по текущ ремонт и поддържане на пътищата. Те са на стойност близо 1,2 млрд. лв., но към 31 декември 2025 г. процедурите по окончателното им одобряване от Управителния съвет на АПИ не са били приключили.

В резултат на одитните процедури и методическите указания на Министерството на финансите в годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. са направени счетоводни корекции за около 1,5 млрд. лв. В сумата влизат близо 1,2 млрд. лв. за неодобрените сертификати, 312,5 млн. лв. неосчетоводени индексации и около 6,2 млн. лв. лихви.

Според Сметната палата дейностите са били фактически извършени и приети, но отчитането им е било забавено. Одобряването на сертификатите е било обвързвано с наличието на финансов ресурс, вместо разходите да бъдат признати в периода, за който се отнасят.

Особено показателен е случай с договор за текущо и зимно поддържане, чиято първоначална прогнозна стойност е 18,7 млн. лв. Впоследствие с допълнителни споразумения и спогодби стойността му достига близо 396 млн. лв.

В доклада е посочено, че според съвместна проверка на Министерството на финансите и МРРБ около 315 млн. лв., или 98,6% от разходите по този договор, са за дейности по основен ремонт, реконструкция и/или ново строителство. Те са извън първоначално договорения предмет за текущо и зимно поддържане.

Това поставя сериозен въпрос за начина, по който са възлагани и отчитани тези дейности, както и за спазването на правилата за обществените поръчки. 

Одитът обръща специално внимание и на договорите за изграждането на автомагистрала „Хемус“. Общата стойност на изпълняваните договори с допълнителните споразумения е посочена като 4,27 млрд. лв.

По тях са изплатени 2,27 млрд. лв., а към 30 юни 2026 г. близо 2 млрд. лв. остават за изпълнение и разплащане.

Авансовите плащания за магистралата възлизат общо на 1,17 млрд. лв. От тях към същата дата са усвоени 259,3 млн. лв., а 907,6 млн. лв. се водят неусвоени.

Това означава, че срещу тази част от авансите все още няма отчетено и признато изпълнение, с което сумите да бъдат погасени. 

Сметната палата установява и проблеми с документалната обоснованост на отчетените количества. В някои случаи са използвани незаверени копия и таблици без дати, имена и подписи на издателя. Посочени са и липсващи кантарни бележки – например при отчитане на извозени земни и скални маси или на асфалтови смеси. Без подобни документи е трудно да се потвърдят автентичността на отчетите и действително извършените количества. Одиторите отбелязват още, че в АПИ няма централизирана система за проследяване на сертификатите от подаването им в областните пътни управления до окончателното им одобряване и плащане.

Липсват и единни процедури за проверки на място, а документацията по договорите е разпределена между различни структури на агенцията. Това създава риск от пропуски, забавяния и субективно определяне кои изпълнители да бъдат разплатени първи.

В публикации по темата се отправя обвинение, че Министерството на финансите е съдействало за укриването на разходи. Данните в доклада обаче показват по-сложна картина.

Министерството е издало писмени методически указания, вследствие на които са направени счетоводните корекции за 2025 г. В същото време одитът описва практика разходите да не бъдат своевременно отчитани заради забавено одобряване на сертификатите и обвързването му с наличния финансов ресурс.

Докладът за финансовото управление на АПИ е част от по-широка проверка, възложена от Народното събрание. Отделно трябва да бъде извършен одит на процедурите за възлагане на обществени поръчки за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Срокът за представяне на този доклад е 31 януари 2027 г.

Именно проверката на обществените поръчки може да даде допълнителни отговори за начина на възлагане, допълнителните споразумения и евентуалното заобикаляне на конкурентните процедури.

Констатациите на Сметната палата очертават сериозни проблеми в управлението на публичните средства за пътна инфраструктура. Те изискват отговори от ръководството на АПИ, МРРБ и останалите отговорни институции.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv