Виждали сме ги всички – клиповете, които ни карат да кипим от гняв. Един изрод измъчва беззащитно животно и ние, като обединено общество, надаваме вой в социалните мрежи. Призиви за бойкот, саморазправа, петиции – всичко това е правилно и заслужено. Защото този акт е жесток, а извършителят – престъпник, никой не оспорва това.

Но къде е този гняв, когато държавата унищожава поминъка на хора? Къде е възмущението, когато планини от трупове на овце и кози се трупат след съмнителни тестове и болести? Тогава настъпва оглушителна тишина. Тишина, която ни прави съучастници в едно много по-голямо престъпление.

Оказва се, че някои животни имат по-голяма стойност от други. Едните са "сладки", живеят с нас вкъщи и ни дават утеха. Другите са "стока", живеят в обори и ни осигуряват храна. Когато животните от първата група са наранени, ние настръхваме. Когато обаче стотици животни от втората група биват насилствено умъртвени, всички мълчат. Защо?

Този двоен стандарт е не просто лицемерие, а позор за всички нас. Защото той показва, че ние, обществото, ценим повече емоционалната стойност на едно кученце, отколкото хляба на българския фермер. Ние се тръшкаме за едното, докато другото се случва без съпротива. Защото е по-удобно, по-лесно и не изисква да се изправим срещу държавата. Големите мъже и жени, страшни пред компютъра, но с двоен стандарт!

Нека бъдем честни: тази тишина не е безразличие. Тя е предателство. Предателство към хората, които поддържат българското село живо. Предателство към собствените ни ценности. Защото ако един живот струва повече от друг, значи сме се сбъркали някъде по пътя!

Източник: Красива Нова Загора

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv