След публикуваните от Ивелин Михайлов видеозаписи, съдържащи телефонен разговор между Орлин Енчев и Павел Стоименов, в стопанството на земеделския производител се появиха представители на множество държавни институции за внезапна проверка.

По думите на проверяващите действията са предприети по анонимен сигнал. На място пристигат служители на НАП, МВР, РИОСВ и представители на местната власт.

Дали подобни проверки не се превръщат в инструмент за натиск? Случаят много напомня за похватите от 90-те години, когато бизнесът е бил поставян под натиск по съвсем различни механизми. Днес вместо черни джипове се появяват служебни автомобили, вместо открити заплахи – папки с надпис „анонимен сигнал“, административни процедури, актове и проверки. Времената, в които се взимаше насила, сега са заменени с уж легални административни проверки. Възниква въпросът дали методите са се променили или единствено тяхната форма.

Особено показателен е и моментът, в който се извършва проверката. Павел Стоименов е сред малкото земеделски производители, които отглеждат хлебна пшеница – култура с по-нисък добив, но с високо качество. В момента стопанството е в разгара на жътвената кампания. Това е период, в който всяка загубена минута може да има сериозни последици. Неслучайно земеделците казват, че „ден година храни“.

Въпреки това значителен човешки ресурс е отклонен от полето, за да съдейства на проверяващите институции.

Това поражда въпросите: търсят ли институциите действително нарушения, или се цели оказване на натиск върху човек, който открито заявява позициите си? Има ли връзка между публикувания телефонен разговор и последвалия анонимен сигнал, или става дума за чисто съвпадение?

Павел Стоименов твърди още, че след част от предишните проверки не са му били предоставени протоколите с резултатите. По думите му институциите извършват поредица от проверки, но документите не се връщат своевременно, което създава усещане за непрекъснат административен процес без ясно приключване. Ако това е така, възниква въпросът доколко подобна практика осигурява достатъчна прозрачност както за проверяваните лица, така и за обществото.

Дори когато един бизнес е убеден, че спазва закона, едновременното пристигане на множество институции неизбежно създава напрежение. Освен организационните затруднения, подобни проверки водят и до сериозно психическо натоварване както за собствениците, така и за техните служители.

Още един детайл прави впечатление. По време на проверките част от проверяващите са били в ежедневно, неслужебно облекло, което също поражда въпроси за начина, по който държавните институции следва да осъществяват официалните си контролни функции.

Когато срещу един бизнес едновременно бъдат насочени множество държавни институции след анонимен сигнал, къде се намира границата между законния контрол и възможността административният ресурс да бъде използван като средство за натиск?

Смениха ли се похватите на 90- те години с по-либерални или само фасадата е пребоядисана от партийните цветове?

Отговорите на тези въпроси тепърва предстои да бъдат дадени.

https://www.youtube.com/live/MW3hcN5Odio