Takeaway прекратява дейността си в България от 15 септември 2026 г. Решението ще засегне около 220 служители и 480 куриери. Компанията посочва, че ще спази законовите процедури спрямо засегнатите работници.

Новината естествено поставя неприятния въпрос: защо международна компания, инвестирала години в българския пазар, в крайна сметка решава да си тръгне?

Няма публично потвърждение от компанията, че тя напуска България конкретно заради данъци, бюрокрация или корупция. Официално посочената посока е оптимизация и концентриране на ресурсите.

Но случаят е сериозен повод за разговор за условията, при които се прави бизнес в България.

Българският пазар се оказва труден за рентабилен бизнес

Takeaway влезе в България през 2018 г., когато придоби местната платформа BGmenu за около 10,5 млн. евро. Осем години по-късно компанията прекратява дейността си у нас.

Това се случва в сектор, който по принцип е изключително конкурентен. Европейската комисия отбелязва, че след края на пандемията търсенето на онлайн доставки е намаляло, а доставката на храна е нискомаржов бизнес, в който компаниите трудно постигат устойчивата рентабилност.

Следователно причината не е само българска. Има глобален проблем в самия бизнес модел.

Но именно тук трябва да бъде зададен и другият въпрос: какво прави България, за да бъде по-привлекателна за компании, които искат да инвестират, да наемат хора и да развиват дългосрочен бизнес?

За една компания не е достатъчно просто да има клиенти. Тя трябва да плаща заплати, осигуровки, данъци, логистика, технологии, наеми и административни разходи. В сектор като доставките към това се добавят огромни разходи за куриери и транспорт.

В същото време бизнесът има нужда от предвидими правила.

Когато законите и административните изисквания се променят често, когато процедурите са бавни, когато разрешителните и отношенията с институциите отнемат прекалено много време, всяка инвестиция става по-рискова.

И точно тук България трябва да си зададе въпроса дали прави достатъчно, за да задържа международните инвеститори.

В крайна сметка бизнес средата е съвкупност от много фактори: размер на пазара, покупателна способност, конкуренция, разходи за труд, данъчна система, регулации, инфраструктура, съдебна система и предвидимост.

Когато една компания си тръгне, разумният въпрос не е само „защо Takeaway не успя?“, а и „какво можеше България да направи по-добре?

Зад корпоративното решение стоят реални хора. Около 220 служители и 480 куриери са пряко засегнати от прекратяването на дейността.

За тях това не е стратегия на международна корпорация, а загуба на работа и необходимост да търсят ново препитание.

За държавата пък това трябва да бъде сигнал.

България не трябва да бъде място, където бизнесът идва, пробва, губи години в битка за рентабилност и накрая си тръгва. Тя трябва да бъде място, в което предприемачът може да планира не за следващите шест месеца, а за следващите десет години.

Takeaway може да напуска заради собствената си глобална стратегия и икономиката на сектора. Но вместо просто да отчетем поредното корпоративно оттегляне, държавата трябва да анализира защо България не успява да превърне подобни инвестиции в устойчиво присъствие.

Защото истински добрата бизнес среда не се измерва само с броя на компаниите, които успяват да привлечем. Измерва се и с броя на тези, които решават да останат.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv