Нови доказателства за натиск, изнудване и възможна злоупотреба с институционална власт поставят сериозни въпроси за начина, по който държавните институции функционират и дали политическият натиск може да се превръща в инструмент за влияние върху обикновени хора.

Ивелин Михайлов обяви в официално предаване, че е установил лицето, което е оказвало натиск върху него. Показа и гласа на един от саратниците му. Той публично е заявявал няколко пъти, че е бил подложен на натиск и притискан като политик от представители на КПК.

В предаването  той показа чат с лицето от КПК преди да се видят, като кореспонденцията започва още медец януари 2025 г.

Лицето , което си е писало с Михайлов е използвало името Пламен Веков и се е представяло като служител или представител на държавна институция и е отправяло заплахи и искания към политик, какъвто тогава е бил Михайлов. 

Ивелин Михайлов твърди още, че същото лице е оказвало натиск и върху заместник-кмета на Варна Деян Иванов..

Ако се окаже, че един и същ човек е контактувал с различни публични фигури, представяйки се за представител на институция, вече няма да говорим за изолиран случай.

Ще възникне въпросът дали зад действията му стои организирана схема за влияние.

Михайлов съобщава дори за целенасочена схема на КПК, в която те правят по този начини преврат и гонят с подобни притискания хора от страната.

Ако бъде доказано, че държавни структури са били използвани за натиск върху политически представители с цел промяна на политическото им поведение, това би било изключително сериозно нарушение на принципите на демократичната държава.

Защото държавните институции не могат да бъдат използвани като инструмент за партийно влияние.

Нито КПК.

Нито ДАНС.

Нито НАП.

Нито прокуратурата.

Нито която и да е друга държавна структура.

Защо все още няма проверка от отговорните институции след този сигнал?

Това е въпросът, който неизбежно възниква.

Ако има конкретно посочено лице, конкретни твърдения за изнудване и готовност на потърпевшия да участва в процедура по разпознаване, институциите би трябвало да имат интерес да изяснят случая.

Ако обвиненията са неверни – проверката ще го покаже.

Ако са верни – обществото трябва да знае кой стои зад тях.

И в двата случая мълчанието не е решение.

Ивелин Михайлов заявява готовност да съдейства за разпознаване на лица, за които твърди, че са участвали в натиска.

Това е възможност за институциите да покажат дали законът важи еднакво за всички.

Необходимо е да се установи:

Кой е човекът?

За кого е работил?

Имал ли е достъп до информация от държавни институции?

Кой го е изпратил?

Имало ли е връзка с КПК или друга служба?

Имало ли е политическа цел?

И най-важното:

Използвани ли са държавни институции за оказване на политически натиск?

Това са въпроси, които не могат да бъдат решени с декларации, пресконференции или партийни обвинения.

Те изискват доказателства и независимо разследване.

Защото ако се окаже, че държавна власт е била използвана за подмяна на политическата воля на гражданите, проблемът вече не е само между отделни политици.

Тогава проблемът е за самата демокрация и върховенството на закона.

Истината трябва да бъде установена. Не прикрита. Не договорена. Не политически търгувана

https://www.youtube.com/live/WN3Ex6UTIsw