Отговорът на международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е тревожен. Българските 15-годишни са значително под средното равнище за ОИСР и по трите основни направления — наука, математика и четене.

Най-тежък е проблемът с четенето: 58% от българските ученици не достигат базовото ниво на грамотност. При математиката делът е около 57%, а при природните науки — 47,5%.

Това означава, че при четенето и математиката повече от половината 15-годишни не демонстрират уменията, които PISA определя като минимално необходими за успешно справяне с редица реални ситуации.
Особено драматична е картината при четенето. Само 42% от българските ученици достигат поне Level 2, което означава, че приблизително 58% остават под базовия праг. За сравнение, средното за ОИСР е 69%.

При математиката поне Level 2 достигат едва 43%,!при 65% средно за ОИСР. При природните науки базовото равнище е достигнато от 53%, при 74% средно за ОИСР.

Това не са просто разлики в оценки. Те показват огромна пропаст в способността на учениците да използват наученото извън класната стая.

PISA използва нива на владеене на уменията, като Level 2 е базовият праг. Под него ученикът може да има елементарни знания, но изпитва сериозни затруднения при използването им в практически ситуации.

Например ученик под Level 2 по четене може да има проблеми с това да разбере основната идея на текст, да открие необходимата информация или да направи връзка между информацията и въпроса, който му е поставен. На по-високите нива учениците вече трябва да могат да работят с дълги и сложни текстове, да разграничават факт от мнение и да правят изводи от информация, която не е представена директно.

По математика базовото ниво означава например ученикът да може да разбере как една проста реална ситуация може да бъде представена математически — включително да сравни разстояния по два маршрута или да преобразува цена в друга валута.

Къде е България спрямо Европейския съюз?

По математика България е на последно място сред държавите от ЕС с 405 точки.

По четене България е предпоследна в ЕС с 387 точки, като зад нея е Кипър.

По природни науки България е предпоследна с 421 точки; Кипър е по-ниско с 412 точки.

Така че най-точното обобщение е :

България е последна в ЕС по математика и е сред двете най-слабо представящи се държави в ЕС по четене и природни науки.

Това е достатъчно сериозно и без преувеличение.

Новите резултати не са внезапен срив, който се е случил за една година. ОИСР отчита, че спрямо 2015 г. делът на слабите ученици в България се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, със 17 пункта по четене и с 10 пункта по природни науки.

Между PISA 2022 и PISA 2025 средният резултат на България пада с:

* 18 точки по четене,
* 12 точки по математика, 
* 0 точки по природни науки— промяната там не е статистически значима.

Особено тревожен е сривът при четенето. Резултатът от 387 точки е най-ниският, отчетен за България в тази област.

Има ли все пак ученици на много високо ниво?

Да — но те са малцинство.

Само около 3% от българските ученици са на Level 5 или 6 по математика, а при науките делът е около 2%. При четенето само 1% достигат Level 5 или по-високо. Средните стойности за ОИСР са съответно около 8%, 7% и 6%.

Това показва другата страна на проблема: България не просто има много слаби ученици. Тя има и твърде малък дял ученици, които достигат най-високите нива на умения. 
Системата има проблем както с дъното, така и с върха.

PISA 2025 показва и нещо друго, което не бива да бъде пренебрегвано — социално-икономическата среда има огромно значение за образователните резултати.

В България разликата по природни науки между учениците от най-благоприятната и най-неблагоприятната социално-икономическа група е 101 точки, при средна разлика от 85 точки за ОИСР. Социално-икономическият статус обяснява около  14% от различията в резултатите по природни науки в България, при 12% средно за ОИСР.

Това означава, че образованието все още не успява достатъчно добре да компенсира различията, с които децата започват училищния си път.

Днешните 15-годишни след няколко години ще бъдат студенти, работници, предприемачи, инженери, лекари, учители, държавни служители и родители.

Ако значителна част от тях напускат училище без достатъчно добри базови умения, последствията няма да останат само в образователната система.

Те могат да се проявят в производителността на труда, доходите, конкурентоспособността, способността за адаптация към новите технологии и качеството на обществения живот.

Именно затова PISA не е просто изпит на учениците. Това е своеобразен тест на самата образователна система. А резултатът от PISA 2025 е ясен: България има сериозен проблем. Не защото българските деца „не могат“, а защото твърде голяма част от тях не получават необходимите знания и умения, за да могат да покажат какво действително могат.

И ако тази тенденция не бъде обърната, цената няма да бъде платена от една конкретна генерация ученици. Ще я плаща цялото общество.