Лекари няма, хора умират: България плаща цената на здравната криза и липсата на държавност
Още един млад човек е мъртъв
Смъртта на млад мъж в Петрич постави отново най-болезнения въпрос: какво се случва с държава, в която достъпът до медицинска помощ зависи от това къде живееш?
Още един млад човек е мъртъв.
На 17 септември в Петрич 30-годишният Огнян Дживизов почина след токов удар по време на ремонтни дейности. Близките му го транспортирали с частен автомобил до Спешния център. По техните твърдения той е бил жив при пристигането, но медицинската помощ се е забавила с повече от два часа, по думите на неговия вуйчо.
Случаят поставя важен за обществото въпрос:
Имат ли всички българи равен достъп до лекари и здравна услуга?
Проблемът не е просто в броя на медиците. В края на 2025 г. в България са регистрирани 30 409 лекари — средно 47,3 на 10 000 души. Разликите между областите обаче са огромни.
Това означава, че националната статистика може да изглежда приемлива, докато в малките населени места реалността е съвсем различна.
Същото се вижда и при медицинските сестри. Делът на младите е нисък, а значителна част от сестрите вече са в пенсионна или предпенсионна възраст.
Според европейски анализ над 3900 населени места в България, в които живеят около 12% от населението, нямат медицинска помощ от общопрактикуващ лекар на място. Средната възраст на личните лекари е около 58–59 години.
Това не е проблем само на здравната система. Това е проблем на държавността.
Когато в едно малко населено място няма лекар, специалист, нормална инфраструктура и достатъчно възможности за работа, постепенно се губи най-важното — усещането, че държавата присъства.
Първо си тръгват младите. След тях се затруднява намирането на квалифицирани кадри. После училищата, медицинските услуги и местният бизнес започват да изпитват недостиг.
Проблемът вече не е само „липсват лекари“. Същият демографски натиск се усеща и в редица други професии. Европейската комисия отчита недостиг на работна сила в сектори като здравеопазване, образование, строителство и производство.
Затова въпросът пред България не е само как ще намери следващия лекар. Въпросът е как ще запази хората, които трябва да поддържат държавата работеща.
Петрич е само един от сигналите за по-дълбока криза.
Държава има тогава, когато човекът не трябва да избира между това къде да живее и дали ще получи навременна помощ. Ако не намерим решение на този въпрос, недостигът на кадри няма да остане само в болниците. Ще го усетим навсякъде.
С тези политики и държавност ни очакват кризи във всички сектори на държавата.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv










































Коментари