В Пловдив хора, които се грижат за тежко болни, деца и хора с увреждания, бяха принудени да оставят тези, за които се грижат, за да чакат на опашка пред социалната служба.

Пред Дирекция „Социална политика“ на ул. „Петко Д. Петков“ №6А стотици лични асистенти се оказаха събрани в един и същ момент, за да представят месечните си отчети.

Кадрите и свидетелствата от мястото показват опашка, която се простира до района на църквата „Света Петка“. А зад всеки човек на тази опашка стои друг човек, който в този момент не получава необходимата грижа.

Това не са хора, дошли да получат услуга за себе си.

Това са хората, които всеки ден се грижат за други — за неподвижни, незрящи, възрастни, хора с деменция, деца с увреждания и тежко болни.

И за да докажат, че са си свършили работата, трябва физически да застанат на опашка.

От октомври организацията в Пловдив беше променена. Вместо досегашната практика отчетите да се приемат в по-широк период, те трябва да бъдат представени през първите три работни дни на месеца.

Това не е произволно измислено от общината правило. Законът за личната помощ действително предвижда отчетът да се представя през първите три работни дни. Общината обяснява, че промяната в Пловдив е извършена след предписание на Инспектората на Агенцията за социално подпомагане.

Но един законов срок е едно. Начинът, по който администрацията го прилага, е друго и точно тук възниква проблемът.

Около 4300 лични асистенти в Пловдив трябва да предадат документите си в един и същ кратък период. Именно това е довело до огромни струпвания и часове чакане. Общината призна за създалото се напрежение и разкри допълнителни пунктове.

Ако един личен асистент се грижи за човек, който не може да стане от леглото, кой го храни, кой му дава лекарствата, кой му помага да отиде до тоалетната, кой го наглежда, докато асистентът чака два или три часа?

Тогава една административна процедура, която изглежда елементарна на хартия, може да се превърне в сериозно физическо изпитание.

Още по-показателно е, че този проблем не е нов като принцип. В свой годишен доклад омбудсманът е посочвал, че изискването за лично представяне на месечните отчети създава сериозни затруднения именно защото асистентите трябва да оставят хората, за които се грижат, и да пътуват до администрацията, където могат да чакат на опашки.

Живеем във време на електронна идентификация, електронни услуги, електронни подписи и цифрови регистри.

Когато една администрация знае предварително, че трябва да обработи документите на хиляди хора за три работни дни, тя трябва да има организация, която да не превръща тези хора в жива опашка.

Особено когато те са хора, от които обществото очаква да се грижат за най-уязвимите.

След струпванията Община Пловдив разкри четири допълнителни пункта:

* ул. „Калина“ №61;
* ул. „Трети март“ №33;
* ул. „Петко Д. Петков“ №6А;
* бул. „Цариградско шосе“ №102.

Те са определени за приемане на отчетите през първите три работни дни. Общината заявява и че при необходимост може да бъдат открити още пунктове.

Това е стъпка към решаване на непосредствения проблем.

Но остава големият въпрос:

Защо изобщо се стигна дотук?

Според самата община ръководителят на услугата е предупредил предварително, че промяната ще доведе до струпване на голям брой асистенти на едно място.

Ако това е било предвидимо, защо системата не е била организирана предварително така, че хората да не чакат с часове?

Зад всеки от тези 4300 асистенти има болен човек, човек с увреждане или дете, което има нужда от постоянна помощ.

Затова въпросът не е дали отчетът трябва да бъде представян.

Разбира се, че трябва да има контрол върху публичните средства.

Въпросът е защо контролът трябва да се извършва по начин, който създава огромни опашки и принуждава хората, грижещи се за най-уязвимите, да отсъстват от домовете им.

И още нещо:

Кой ще носи отговорност, ако човек, оставен без необходимата грижа, пострада, докато неговият асистент чака на административна опашка?

Това вече не е въпрос само на администрация.

Това е въпрос на човечност.

В дигиталния XXI век 4300 души не би трябвало да бъдат превръщани в една огромна опашка, за да докажат, че са се грижили за други хора.

Защото когато социалната система кара хората, които се грижат за болните, да оставят болните, за да чакат пред социалната служба, нещо в тази система очевидно трябва да бъде преосмислено.

Социалната политика трябва да улеснява живота на хората, а не да ги кара да се чувстват наказани за това, че се грижат за най-близките си.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv