Още една неприятна новина за българската индустрия. Заводът на „Лемприер Уул“ в Сливен затваря, а около 130–140 работници ще трябва да търсят нова работа. Според публикации на Slivenmedia и Sliveninfo решението е потвърдено от компанията, като последният срок за прекратяване на дейността е посочен като 1 декември 2026 г. 

„Лемприер Уул“ започва производствената си дейност в Сливен през 2016 г. след инвестиция от около 10 млн. евро. Заводът е изграден на територията на бившето текстилно предприятие на „Едоардо Миролио“ и е сред производствените бази на международната компания извън Австралия.

Предприятието е специализирано в първичната преработка на сурова вълна — процес, който подготвя влакната за последваща употреба в текстилното производство. Капацитетът му е около 500 тона вълна месечно, а суровината се доставя от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка.

По данни, цитирани от Slivenmedia от публикация на „Капитал“, приблизително една пета от продукцията е била предназначена за българския пазар. Сред клиентите са предприятията на „Едоардо Миролио“ и „Зюдволе груп Италия – клон Булсафил“. Така затварянето засяга не само служителите на самия завод, но създава несигурност и за фирмите, свързани с доставките и преработката на текстилни суровини.

Предприятието е имало години със значителни приходи. По данни от финансови публикации оборотът му в най-силните години надхвърля 60 млн. евро. Посочваните в публичното пространство стойности за 2022 г. също показват мащаба на дейността — става дума за оборот от порядъка на над 100 млн. лв.

Според информацията, цитирана от Slivenmedia от „Капитал“, дружеството е продължавало да отчита значителни загуби. За 2025 г. приходите са нараснали с 19,59% до над 33,2 млн. евро, но загубата е достигнала 6,6 млн. евро. Това показва, че увеличението на продажбите не е било достатъчно, за да компенсира разходите и да осигури устойчиво производство.

От компанията обясняват решението с икономически, организационни и стратегически причини, включително нерентабилност, загуба на финансова ефективност и липса на достатъчно основание производството да продължи.

Сред факторите, посочени в публикацията на Slivenmedia, са нарастващите разходи за енергия и труд. Според информацията, цитирана от „Капитал“, производствените разходи за обработката на килограм вълна са се увеличили от около 83–84 евроцента при старта на дейността в България до над 2,20 евро.

Това е съществена промяна за производство, което трябва да се конкурира на международен пазар. В същото време азиатски производители упражняват силен конкурентен натиск върху текстилната индустрия, а по-високите разходи в България затрудняват част от местните предприятия.

Затварянето на „Лемприер Уул“ е пореден сигнал за проблемите в текстилния сектор. Според същата публикация, позоваваща се на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи, през последните две години са затворили около 40% от фирмите в сектора. Тази оценка се отнася до по-широката текстилна и шивашка индустрия, а не само до производителите на суровини.

За Сливен новината има съвсем конкретно измерение: десетки семейства губят източника си на доход, а градът губи производствено предприятие с международни връзки и значителен капацитет. Не е ясно какво ще се случи с оборудването и производствените помещения след прекратяването на дейността.

Историята на „Лемприер Уул“ показва и една от трудностите пред индустриалните инвестиции: дори модерното оборудване, международните пазари и високите приходи не гарантират дългосрочно оцеляване, ако разходите надхвърлят възможностите на бизнеса да работи устойчиво.

Затварянето не бива да се обяснява с една-единствена причина. Данните сочат съчетание от продължителни загуби, поскъпване на производството и стратегическо решение на собственика да прекрати дейността в България. Последиците обаче ще бъдат усетени най-пряко от работниците и техните семейства.

За българската индустрия това е поредна тревожна новина: зад финансовите отчети и производствените мощности стоят работни места, професионален опит и местна икономика, които трудно се възстановяват след затварянето на едно предприятие.