Гъстата мъгла и мократа настилка са непосредствените фактори за тежките верижни катастрофи край Зимница. Но зад трагедията изплува и друг проблем – години наред държавата не е изградила ключови системи за ранно предупреждение и управление на трафика. Проект за 40 електронни табла по магистралата е прекратен, а връзката между камерите на АПИ и „Пътна полиция“ все още се изгражда.

11 човешки живота бяха отнети на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември. Още 51 души са настанени в болници, 13 от тях са тежко пострадали. В района на пътен възел „Зимница“ се сблъскаха 86 превозни средства – 63 в посока Бургас и 23 в обратното платно.

Докато спасителните екипи се бореха за живота на пострадалите, започна да се очертава и другата страна на трагедията – тази на институционалната отговорност. Защото мъглата е природно явление, но предупреждението за опасност, наблюдението на пътната обстановка и навременната реакция са задължение на държавата.

Един от най-сериозните въпроси е защо по автомагистрала „Тракия“ няма изградена цялостна система от електронни информационни табла, които да предупреждават водачите за мъгла, катастрофи, ремонти и внезапни промени в пътната обстановка.

Според разследване на Mediapool още през 2016 г. е подписан договор за европейско финансиране на проект за интелигентна транспортна система по магистралата на стойност 8,9 млн. лева. В него са били заложени 40 електронни табла с променливи съобщения, метеорологични станции, система за автоматично разпознаване на инциденти и инструменти за управление на трафика.

Обществената поръчка е възложена през 2020 г. на обединението „ИТС Тракия“ за 8,7 млн. лева с ДДС. Срокът за изпълнение е бил две години. Проектът обаче не е завършен. След промени в местоположението на таблата, поискани от АПИ, стойността на дейностите се увеличава. Министерството на транспорта не допуска увеличение на безвъзмездната финансова помощ, а договорът е прекратен по взаимно съгласие.

Изпълнителят получава близо 610 000 лева за проектиране, но магистралата остава без предвидените 40 табла и без цялостната автоматизирана система за управление на движението в реално време.

Тъй като тол системите са отчели мъглата е можело да се намеси Отдел “Пътна полиция” и да се създаде жива сигнализация. Липсата на своевременно предупреждение при опасности като гъста мъгла верижните произшествия са следствие.

В деня на трагедията вътрешният министър Иван Демерджиев посочи същият сериозен пропуск – липсата на пряка връзка между камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Пътна полиция“. По думите му камерите на АПИ позволяват наблюдение на пътната обстановка в реално време, но информацията не е свързана с полицейските екипи по начин, който да осигурява своевременна превантивна реакция. Министърът заяви, че такава свързаност се изгражда в момента. Той посочи и липсата на електронни табла, чрез които шофьорите да получават предупреждения за опасностите.

Публикации в медиите, позоваващи се на информация от Meteo Balkans, съобщиха, че тол камерите са регистрирали появата и сгъстяването на мъглата преди първия тежък сблъсък. Това твърдение трябва да бъде проверено чрез самите записи и регистрите на институциите: кога е възникнала опасността, кой е разполагал с информацията и дали тя е била предадена на компетентните служби. Ако камерите са показвали влошаването на видимостта, следва да се изясни защо не е последвало предупреждение към водачите, ограничаване на скоростта или друга превантивна мярка.

След трагедията от МВР напомниха, че водачите са длъжни да съобразяват скоростта си с метеорологичните условия. Това е безспорно. Първоначалната информация сочи, че видимостта в района е намаляла рязко, а мократа настилка е увеличила риска от сблъсъци. Но отговорността на шофьорите не отменя задълженията на държавата. Безопасността на една магистрала не може да зависи единствено от това дали всеки водач сам ще забележи опасността и ще реагира навреме.

Държавата трябва да разполага със системи, които откриват инциденти, предупреждават останалите участници в движението и позволяват на службите да ограничат трафика, преди опасността да се превърне в бедствие.

Некачествените мантинели също се оказват предпоставка за сериозни сблъсъци и невъзможност да спасят животи. 

Особено тревожно е, че подобни проблеми не се появяват за първи път. След тежка верижна катастрофа на АМ „Тракия“ край Ихтиман през 2017 г., причинена при мъгла и дим от близко сметище, в района са поставени предупредителни знаци. След произшествие на АМ „Струма“ през 2019 г. също е бил поставен въпросът за работата на системите за предупреждение. Въпреки тези случаи проектът за цялостно управление на трафика по „Тракия“ остава нереализиран.

Разследването на катастрофите трябва да установи не само скоростта и действията на отделните водачи, но и дали институциите са изпълнили задълженията си по превенцията.

След спасителната операция трябва да има и отговорност, защо на АМ „Тракия“ държавата не е разполагала с работеща система за навременно предупреждение за мъгла и темата не бива да потъне в мъглата на институционалното бездействие.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv