МОСВ ПРЕДЛАГА РЕФОРМА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР: УЛЕСНЕНИЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ
Реформата поставя акцент върху по-ясното разпределение на отговорностите, по-бързото административно обслужване и по-ефективния контрол върху водните ресурси
Басейновите дирекции ще се съсредоточат върху планирането и разрешителните, а РИОСВ ще поемат проверките за спазване на Закона за водите. Предвиждат се по-бързи административни процедури, улеснения за напояването и нов модел за мониторинг на морските води.
Парламентарната комисия по околната среда и водите одобри на първо четене три законопроекта за промени в Закона за водите. Предложенията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са част от планирана реформа, насочена към преструктуриране на управлението, премахване на дублиращи се функции и по-ефективен екологичен контрол.
Основната промяна предвижда ясно разделяне между органите, които управляват водните ресурси и издават разрешителни, и институциите, които проверяват спазването на законовите изисквания. Така се цели да се избегне ситуацията един и същ административен орган едновременно да разрешава дадена дейност и да контролира изпълнението на условията.
Басейновите дирекции ще се съсредоточат върху стратегическото планиране, оценката на състоянието на водните тела, управлението на риска от наводнения и издаването на разрешителни. Басейновият принцип на управление и ангажиментите на България към европейското законодателство ще бъдат запазени.
Текущият и последващият контрол по Закона за водите ще премине към регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Заедно с новите отговорности инспекциите ще получат необходимия експертен и материален ресурс. Според МОСВ така ще се създаде по-ясна отговорност при сигнали за замърсяване и ще се ограничат дублиращите проверки за бизнеса.
Промените предвиждат разширяване на електронното обслужване и служебния обмен на информация между институциите. Заявителите ще могат да подават документи по електронен път, като се въвеждат задължителни срокове за предоставяне на становища. Целта е да се намали административната тежест и да не се изискват повторно документи, с които институциите вече разполагат.
Предвиждат се и улеснения за земеделските производители. За водовземане от река Дунав за напояване се предлага въвеждане на уведомителен режим. Създава се и по-ясна регламентация за използването на общински язовири, като се уточняват контролните правомощия на кметовете.
Отделна промяна засяга общините, които управляват находища на минерални води – изключителна държавна собственост. Предлага се възможност за удължаване на срока за безвъзмездно управление, което според министерството ще осигури по-голяма предвидимост за местните инвестиции в туризъм, балнеология и инфраструктура.
Законопроектите предвиждат мониторингът на екологичното и химичното състояние на морските води да бъде възложен на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Целта е да се прилагат единни методики и да се подобри събирането, обработването и управлението на данните за състоянието на морската среда.
Одобрението на трите законопроекта от парламентарната комисия е само първата стъпка. Предложенията трябва да бъдат разгледани и гласувани в пленарната зала, а между първо и второ четене могат да бъдат направени промени.
Реформата поставя акцент върху по-ясното разпределение на отговорностите, по-бързото административно обслужване и по-ефективния контрол върху водните ресурси. Реалният ѝ ефект обаче ще зависи от това дали РИОСВ ще разполагат с достатъчно специалисти, техника и лабораторен капацитет, за да поемат новите контролни функции.
Предизвикателството ще бъде не само прехвърлянето на правомощия между институциите, но и гарантирането, че контролът върху замърсяването няма да отслабне в процеса на преструктуриране.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv










































Коментари