Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Ето една история, която е много тематична със случващото се в България през последните дни,а явно и години. Историята е разказана от профила “Народна република България”: “На 6 юли 1944 година в село Расник, Брезнишко, се разиграва сцена, която остава като кървава рана в паметта на едно цяло поколение. Тодорка Истратиева е едва на 16 години. Тя е булка. Денят й започва с венец, с бяла рокля и с надеждата за живот напред. Свършва с куршуми.
Мястото на децата е в библиотеките, детските кътове в читалищата и на събития в тях. Можем ли да ги пуснем там, обаче? Оказва се, че не бива, защото студът е превърнат в политика и е едно от углавните престъпления срещу културата на Пловдив.
На 22 януари 2026 г. едно българско дете от село Нова Махала се отказа да живее и сложи край на живота си по жесток начин. Билгин остана на 18 години и не успя да разгърне живота си. Защо? Само това остава да направим, да питаме, да разследваме и да установим причината, защото след тленните останки от едно отгледано дете, няма друго. Толкова ли е жестока системата, в която живеем, че децата се отказват от живота? Разбираме ли какво се случва със света около нас, можем ли да анализираме и да вземем точно решение, какво искаме да бъде? Можем ли да поемем отговорност или това ще бъде поредното погребано дете, което ще заметем под масата на неправдата.
След падането на една власт, цялата изградена система след нея рухва, когато има нова готова да я замени. Какво ще се случи с държавната администрация след падането на властта, която тя е избрала в голямата си част? Ще се случи това, че ще и бъде потърсена отговорност за всички престъпления по служба. Ако до сега държавен служител, било то кмет или директор, или редова администрация си позволяваше да работи под натиск и чрез диктуване, то след падането на властта тази система ще се промени.
