Дунав разкри древна тайна: основите на Константиновия мост изплуваха край Улпия Ескус
Река Дунав разкри за кратко част от историята си
Рядката възможност позволи на археолозите да документират останки от едно от най-впечатляващите инженерни съоръжения на Римската империя.
Река Дунав разкри за кратко част от историята си.
На 4 август екип на Регионалния исторически музей – Плевен се възползва от необичайно ниското ниво на реката, за да заснеме и документира културните останки – базите на прочутия Константинов мост при античния град “Улпия Ескус”, край днешното село Гиген. Обикновено тези останки се намират под водата и са труднодостъпни за наблюдение.
Снимките дават рядък поглед към съоръжение, което преди близо 1700 години е свързвало двата бряга.
Константиновият мост е изграден в началото на IV век, по времето на император Константин I Велики. Той свързвал римския град Улпия Ескус на днешния български бряг с античната Сукидава на северния бряг, в района на днешна Румъния.
По исторически факти мостът е официално открит на 5 юли 328 г., като на церемонията присъствал лично император Константин Велики. Българското Министерство на туризма също посочва тази дата и връзката на моста с разцвета на Улпия Ескус през IV век.
Съоръжението е било изключително за мащабите на епохата. Според археологическите данни общата му дължина е била около 2434 метра, от които приблизително 1137 метра са преминавали над самото речно корито. Конструкцията е включвала масивни каменни опори и дървена надстройка.
Това го превръща в едно от най-забележителните мостови съоръжения на античността.
Константиновият мост не е бил изграден на случайно място.
На южния бряг на Дунав се намирал Улпия Ескус– един от значимите римски градове в региона. Градът възниква през I век, а по-късно се превръща във важен политически, военен и търговски център. През II и III век преживява значителен разцвет, а през IV век продължава да има стратегическо значение.
Изграждането на моста при Константин Велики превръща района в още по-важна връзка между балканските провинции на Римската империя и териториите на север от Дунав.
Векове след разрушаването на съоръжението от него са останали предимно каменните основи и опори.
Те обикновено остават скрити под водите на Дунав.
Тази година обаче необичайно ниското ниво на реката е създало рядка възможност специалистите да ги видят, заснемат и документират. Именно природните условия са позволили на екипа на РИМ – Плевен да направи нов визуален запис на останките.
Това е особено ценно за археолозите, защото всяко подобно оголване на останките може да даде допълнителна информация за състоянието на конструкцията и за начина, по който римските инженери са преодолявали едно от най-големите природни препятствия на Балканите.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv










































Коментари