На 15 март 2024 г. пред сградата на Ногайския районен съд в дагестанското село Терекли-Мектеб се разиграва сцена, която трудно може да бъде определена като обикновен съдебен инцидент.

Мъж, чийто 14-годишен син е загинал при пътна катастрофа, застрелва подсъдимия по делото и неговия адвокат непосредствено след произнасянето на присъдата.

На 19 май 2023 г. 21-годишният тогава Владимир Григорьянц управлявал автомобил Mazda 6 край село Терекли-Мектеб. Според съдебните материали той предприел изпреварване и блъснал мопед, управляван от 14-годишно момче. Момчето починало от получените травми.

Случаят стигнал до Ногайския районен съд, където срещу Григорьянц било повдигнато обвинение за нарушение на правилата за движение, довело по непредпазливост до смърт.

На 15 март 2024 г. съдът постановил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и забрана за управление на моторни превозни средства за две години и половина.

Решението било възприето от семейството на загиналото момче като прекалено снизходително.

Но реакцията на бащата не била протест или обжалване. След края на съдебното заседание той се приближил до подсъдимия, неговия адвокат Сергей Осипов и други хора, които били пред сградата на съда, и открил огън. Според разпространените данни били произведени най-малко осем изстрела.

Григорьянц и адвокатът му получили смъртоносни рани и починали. Друг човек също бил ранен.

Заподозреният бил задържан, а следствието образувало наказателно производство за убийство на две или повече лица и незаконно придобиване, съхранение и носене на оръжие. Но историята не приключва с двойното убийство. Тук се появява един от най-важните детайли, който често липсва в публикациите в социалните мрежи. Само няколко месеца след стрелбата Върховният съд на Дагестан отменя първоначалната присъда срещу Григорьянц и връща делото за ново разглеждане.

Апелативната инстанция приема, че районният съд не е оценил всички обстоятелства по делото.

Това означава, че към момента на отмяната вече има една абсурдна юридическа ситуация: човекът, за когото първоначално е била постановена присъдата, вече е мъртъв, след като е бил застрелян заедно със своя защитник, но съдебното производство за първоначалната катастрофа формално продължава.

Случаят предизвиква очевидния въпрос какво се случва, когато близките на жертвата смятат, че съдът не е осигурил достатъчно наказание.

Независимо дали първоначалната присъда е била справедлива или прекалено лека, убийството на подсъдимия и неговия адвокат не представлява съдебно решение, а самоуправство и тежко престъпление.

Особено показателно е, че последвалата съдебна процедура действително поставя под въпрос първоначалното решение което става чрез апелативен съд.

Случаят няма международен отзвук, отразен е в малък брой медии.