„Ако ще колите, започнете от мен!“: Осман Нури ефенди – мюсюлманският духовник, спасил Пещера през 1876 г.
През 1876 г. един мюсюлмански духовник застава на страната на хората, чиито живот и дом са застрашени. Не заради общата им вяра, а защото са негови съграждани и съседи
След потушаването на Априлското въстание той застава срещу насилието и защитава християнските жители на Пещера. Заслугите му са признати от Народното събрание през 1893 г., а историята му остава пример за човечност отвъд религиозните различия.
В годината на Априлското въстание, когато жестокостта и страхът обхващат редица селища в Средногорието и Родопите, един мюсюлмански духовник избира да защити своите съседи християни. Името му е Осман Нури ефенди – човек, останал в паметта на Пещера като спасител на града.
След потушаването на въстанието през 1876 г. новината за кланетата и опожарените селища достига и до Пещера. Местните жители имат основания да се страхуват, че въоръжените башибозушки групи могат да нападнат и техния град. Именно в тази обстановка Осман Нури ефенди се намесва, използвайки авторитета си, за да предотврати насилието.
Според разказите за събитията той се изправя срещу въоръжените мъже и се опитва да ги спре. С неговото име се свързва и репликата, предавана през поколенията: „Ако ще колите, започнете от мен!“. Думите са част от историческото предание за личната му смелост, макар да не се откриват в цитираното парламентарно удостоверение за заслугите му.
За ролята му има и документални свидетелства. При разглеждането на молбата му за поборническа пенсия през декември 1893 г. в VII Обикновено народно събрание е представено удостоверение от Пещерската община. В него се посочва, че със своето „благоразумие и човеколюбиво застъпничество“ Осман Нури ефенди е успял да спаси града от нахлуванията на башибозушки групи, които идвали с намерение да убиват, ограбват и опожаряват.
В същите документи са посочени и свидетелства от общинските управления на Батак и Пещера за доброто му отношение към българското население. Според публикуваните исторически изследвания неговата намеса е свързана и със защитата на Брацигово, както и с помощта за оцелели след Баташкото клане.
Осман Нури ефенди не е само духовник. Той е учител и общественик, управлявал медресето в Пещера в продължение на 19 години. След Освобождението участва в обществения живот на новата българска държава. Между 1884 и 1888 г. заема поста главен мюфтия на Княжество България.
Признанието за делата му идва и от Народното събрание. На 11 декември 1893 г. депутатите разглеждат молбата му и решават да му бъде отпусната поборническа пенсия. Така заслугите на мюсюлманския духовник към българското население получават официално държавно признание.
Днес паметта му се почита в Пещера. Пред паметната плоча на Осман ефенди граждани и представители на различни общности поднасят цветя. През 2026 г. в града бе отбелязана и 203-ата годишнина от рождението му.
Историята на Осман Нури ефенди е важна не само заради спасения град и признанието, което получава от българската държава. Тя напомня, че в най-тежките исторически моменти човешкият избор може да бъде по-силен от страха, омразата и разделението.
През 1876 г. един мюсюлмански духовник застава на страната на хората, чиито живот и дом са застрашени. Не заради общата им вяра, а защото са негови съграждани и съседи.
Името му заслужава да бъде помнено – като част от историята на Пещера, на Родопите и на България.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv










































Коментари