Смъртта на млад мъж в Петрич постави отново най-болезнения въпрос: какво се случва с държава, в която достъпът до медицинска помощ зависи от това къде живееш?

Още един млад човек е мъртъв.

На 17 септември в Петрич 30-годишният Огнян Дживизов почина след токов удар по време на ремонтни дейности. Близките му го транспортирали с частен автомобил до Спешния център. По техните твърдения той е бил жив при пристигането, но медицинската помощ се е забавила с повече от два часа, по думите на неговия вуйчо.
Случаят поставя важен за обществото въпрос:

Имат ли всички българи равен достъп до лекари и здравна услуга?

Проблемът не е просто в броя на медиците. В края на 2025 г. в България са регистрирани 30 409 лекари — средно 47,3 на 10 000 души. Разликите между областите обаче са огромни.

Това означава, че националната статистика може да изглежда приемлива, докато в малките населени места реалността е съвсем различна.

Същото се вижда и при медицинските сестри. Делът на младите е нисък, а значителна част от сестрите вече са в пенсионна или предпенсионна възраст.

Според европейски анализ над 3900 населени места в България, в които живеят около 12% от населението, нямат медицинска помощ от общопрактикуващ лекар на място. Средната възраст на личните лекари е около 58–59 години.

Това не е проблем само на здравната система. Това е проблем на държавността.

Когато в едно малко населено място няма лекар, специалист, нормална инфраструктура и достатъчно възможности за работа, постепенно се губи най-важното — усещането, че държавата присъства.

Първо си тръгват младите. След тях се затруднява намирането на квалифицирани кадри. После училищата, медицинските услуги и местният бизнес започват да изпитват недостиг.

Проблемът вече не е само „липсват лекари“. Същият демографски натиск се усеща и в редица други професии. Европейската комисия отчита недостиг на работна сила в сектори като здравеопазване, образование, строителство и производство.

Затова въпросът пред България не е само как ще намери следващия лекар. Въпросът е как ще запази хората, които трябва да поддържат държавата работеща.

Петрич е само един от сигналите за по-дълбока криза.

Държава има тогава, когато човекът не трябва да избира между това къде да живее и дали ще получи навременна помощ. Ако не намерим решение на този въпрос, недостигът на кадри няма да остане само в болниците. Ще го усетим навсякъде.

С тези политики и държавност ни очакват кризи във всички сектори на държавата.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv