На мястото на изграждането на проекта направиха проверка граждански активисти. Георги Великов и местни жители отидоха и разгледаха как се строи и има ли нарушения.

Проектът „Кремена–Тригорци“ е един от най-мащабните нови вятърни проекти в Североизточна България. Инвеститорът е свързан с United Group, която обяви инвестиция от 120 млн. евро в четири възобновяеми енергийни проекта в България. За вятърната централа „Кремена–Тригорци“ са предвидени 15 турбини с обща мощност около 70–72 MW.

По думите на местните хора при посещението, а и при установена проверка  се оказа, че турска строителна компания е ангажирана с изграждането на проекта, а китайската Goldwind трябва да достави и монтира 15-те вятърни турбини.

В решение на Министерския съвет от март 2024 г. изрично е посочено, че се допуска строителство в горски територии – държавна собственост, във връзка с изграждането и обслужването на подземни кабели за вятърния парк „Кремена–Тригорци“.

В документацията по инвестиционното предложение е посочен и сервитут върху горска територия – публична държавна собственост, с площ 94 кв. м за подземния електропровод.

Тук гражданите и Георги Великов поставят въпроса дали при настоящите строителни дейности не се извършва изсичане на гора в по-голям мащаб, какъв е точният брой на засегнатите дървета и дали всички действия са извършени съгласно разрешителните?

Другият сериозен сигнал, който те отбелязват е свързан с изкопните работи.

За изграждането на фундаментите, пътищата, кабелните трасета и останалата инфраструктура неизбежно се извършват значителни земни изкопи.

В документацията по проекта изрично е предвидено определяне на места за временно съхранение на насипни материали и изкопани земни маси, както и поставяне на контейнери за строителни и битови отпадъци и извозването им от фирми с необходимите разрешителни.

За този проблем местните алармират, че хумусът се изсипва в дерето. Това е важно, защото ако това действително се установи, че хумусният слой се изхвърля в дере или извън разрешените места, трябва да се намесят за контрол РИОСВ и общината.

Параметрите на съоръженията също поставят въпроса за мащаба на промяната.

За „Кремена–Тригорци“ първоначалната техническа документация предвижда турбини с кула 125 метра и ротор с диаметър 155 метра, което означава максимална височина на върха на перката около 202,5 метра.

Това вече не са малки съоръжения, а конструкции с размерите на десеткиетажни сгради, разположени в открития пейзаж на Добруджа.

Районът около Балчик е особено чувствителен заради Via Pontica – един от основните миграционни пътища на птиците в Европа.

Съветът на Европа от години разглежда въпроса за вятърните паркове около Балчик и Калиакра именно заради значението на района за мигриращите птици - някой от тях защитени видове. Балчик е описан като своеобразна „тясна зона“ по Via Pontica.

Именно затова всеки нов проект трябва да бъде оценяван не само самостоятелно, а и с оглед на кумулативния ефект от всички съществуващи и планирани вятърни паркове в района.

Това е особено важно, защото около Балчик вече има множество инвестиционни предложения за нови генератори. Само през юни–юли 2026 г. РИОСВ–Варна е публикувала решения за редица нови ветрогенератори в землищата на Соколово, Гурково, Тригорци, Царичино, Дъбрава и други населени места в община Балчик.

Зеленият етикет сам по себе си не трябва да освобождава нито един инвеститор от задължението да спазва законите за опазване на природата.

А когато става въпрос за гори, почви и един от най-важните миграционни коридори за птиците, общественият интерес изисква максимална прозрачност.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv