Докато политическата власт в Сърбия се променя след историческите парламентарни избори, полицията и прокуратурата провеждат поредица от операции срещу представители на държавната администрация, полицията, бизнеса и публичните предприятия. Случаите поставят сериозни въпроси за корупцията, контрола върху обществените средства и независимостта на институциите.

В Сърбия се развиват събития, които привличат вниманието на международните медии. Само за две седмици след парламентарните избори на 25 октомври 2026 г. са задържани над 90 души по различни наказателни производства. Сред тях има висши полицейски служители, ръководители на държавни предприятия, представители на местната администрация и бизнесмени.

Тези действия се случват в момент, когато политическата сцена в страната е променена. Студентската листа „Студентите побеждават“ спечели 140 от общо 250 места в парламента, докато листата около Александър Вучич получи 103 места.

Така след 14 години управление Сръбската прогресивна партия загуби парламентарното мнозинство.

Един от най-сериозните случаи е свързан с частната Alta Bank и нейния собственик Давор Мацура. На 2 ноември 2026 г. сръбската прокуратура за организирана престъпност съобщи за задържането на Мацура и двама служители на банката. Според обвинителната версия са налице подозрения, че от банковия трезор са били присвоени около 45 милиарда динара – приблизително 380 милиона евро. Разследването обхваща предполагаеми нерегламентирани тегления на пари и операции, при които са използвани служебните правомощия на банкови служители.

На 30 октомври Националната банка на Сърбия отне лиценза на Alta Bank и започна процедура по несъстоятелност, като управлението беше предадено на Агенцията за гарантиране на депозитите.

Случаят обаче има и друга страна: Журналистическо разследване на BIRN постави въпроси относно реалното наличие и движението на парите. Според банковата отчетност към края на септември са били декларирани близо 60 милиарда динара в брой. Разследващите журналисти посочват несъответствия и неясноти около начина, по който предполагаемото присвояване е било осъществено.

Следователно 380-те милиона евро са размерът на предполагаемата незаконна имуществена облага според разследването, а не окончателно доказана сума, физически изнесена от трезора.

На 3 ноември редовният полет JU134 на Air Serbia от Белград за Москва беше върнат обратно, след като вече беше излетял и достигнал въздушното пространство над Литва. На борда са били Александър Вулин – бивш вицепремиер, вътрешен министър и директор на сръбската разузнавателна агенция БИА, директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович и политикът Ненад Попович.

Според информация на N1 причината за връщането е свързана с това, че Вулин не е преминал през необходимата процедура за проверка на сигурността преди качването. Air Serbia потвърди връщането на самолета по решение на летищните власти. Вулин отрече твърденията, че е имало опит за незаконно напускане на страната, и заяви, че пътуването му е било свързано с официални ангажименти в Москва.

Самолетът впоследствие отново излетя и достигна крайната си дестинация.

Към момента няма потвърждение, че Вулин е бил арестуван при този инцидент или че е направен опит за бягство от наказателно преследване.

Случаят обаче предизвика сериозен обществен интерес заради присъствието на няколко влиятелни политически и държавни фигури на борда.

На 11 ноември беше задържан бившият министър на икономиката Раде Баста.
Според информация на сръбската обществена телевизия RTS и N1 той е заподозрян в причиняване на финансови щети за десетки милиони динари на общинското предприятие „Белградски електроцентрали“.

Разследването се отнася до предполагаемо одобряване на неправомерни дарения към спортни организации и клубове. Баста е бил ръководител на предприятието, преди да заеме поста министър на икономиката. Сега прокуратурата проверява дали публични средства са били използвани в нарушение на закона.

На 10 ноември прокуратурата издаде заповеди за издирване и задържане на отговорни лица от строителната компания „Милениум Тийм“. Сред посочените са собствениците Иван Бошняк и Стоян Вуйко, както и представител на свързаното дружество Danube Riverside. Разследването е свързано със строителни дейности на терена на бившия хотел „Югославия“ в Белград, където се изгражда жилищно-търговски комплекс. Предполагаемото престъпление е строителство без необходимото разрешение. Компанията е заявила готовност да съдейства на компетентните органи. Защитата е поискала отвод на прокурора и други участници в производството.

Сред най-сериозните случаи е този на Родолюб Рончевич, директор на затвора „Забела“. На 6 ноември той беше задържан по подозрение за злоупотреба със служебно положение и престъпления, свързани с купуване на гласове.

Според съобщение на сръбското Министерство на вътрешните работи Рончевич е заподозрян, че е разпоредил раздаването на цигари и кафе на затворници в замяна на гласове за изборната листа около Александър Вучич. Става дума за цигари, предоставени на затвора за съхранение от държавната дирекция за управление на конфискувано имущество.

Това е особено сериозно обвинение, защото засяга използването на държавни ресурси за предполагаемо влияние върху изборния процес.

Друг важен случай е свързан с насилие над студенти и протестиращи в сградата на сръбското правителство през август 2025 г.

На 6 ноември съдът постанови задържане до 30 дни за девет действащи и бивши служители на полицията, заподозрени в малтретиране и изтезания на задържани лица. Сред задържаните е командирът на Специалното антитерористично подразделение Игор Жмирич. В случая се споменава и Марко Кричак, бивш ръководител на звеното за охрана на държавни обекти, срещу когото студентски активисти са отправяли обвинения за насилие. Разследването се отнася до твърденията на студентката Николина Шинджелич за физическо и психическо насилие в правителствения гараж.

На 10 ноември стана известно, че бившият президент Александър Вучич и бившият високопоставен служител на БИА Марко Парезанович ще бъдат призовани като свидетели по делото срещу Дарко Шарич. Процесът е свързан с обвинения за изпиране на най-малко 20 милиона евро, придобити от наркотрафик.

Самото му призоваване привлича внимание заради високия политически пост, който заемаше, и заради продължаващите въпроси около отношенията между държавните структури и влиятелни бизнес и криминални среди.

Според информация на сръбската обществена телевизия RTS и данни на Министерството на вътрешните работи, цитирани от сръбския информационен портал https://www.021.rs/, за две седмици след изборите са задържани над 90 души по различни наказателни производства.

А какво означава всичко това за България?

Събитията в Сърбия са важни и за България, защото показват колко съществено е гражданското общество да настоява за прозрачност, независими институции и отчетност на държавните служители.

Банкови операции, обществени поръчки, държавни предприятия, полицейско насилие и предполагаемо купуване на гласове са теми, които не познават държавни граници.

Въпросът не е дали България и Сърбия са еднакви. Въпросът е дали институциите и в двете държави могат да гарантират, че никой не е над закона.

Политическата промяна не е равнозначна на правосъдие. Истинската проверка ще бъде дали разследванията ще стигнат до съдебни решения, дали виновните ще понесат отговорност и дали законът ще бъде прилаган еднакво към всички – независимо от политическите им връзки и икономическото им влияние.

Снимка Bgnes

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК  https://t.me/krasivplovdiv